Училищните концерти – вдъхновени уроци за красивото и доброто

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
16/07/2018 - 15:00

Училищните концерти

/Приобщаващата и обединяваща роля на екипната работа при подготовката на ученически представления; практика, приложима във всички училищни етапи/  

       Училищните концерти обикновено се определят като незадължителна извънкласна дейност. Те са форма за реализация на талантите, „витрина” за работата на клубовете, свободноизбираемите и факултативните часове. И рядко се замисляме за това, че те могат да бъдат допълнение към урочната и възпитателната работа в едно училище. Умело написаните сценарии за ученическите драматизации, сполучливо подбраните песни и танци могат да бъдат много по-вдъхновяващ и запомнящ се урок от многобройните всекидневни часове по изкуствата и хуманитарните дисциплини. И едните, и другите имат за цел да срещнат децата с красивото и доброто. Известно е обаче, че най-трайни следи в нас оставя лично преживяното знание. Влизайки в ролята на актьори, певци и танцьори, които преживяват изкуството и го поднасят с любов на публиката, децата в много по-голяма степен осмислят и „прекарват през сърцата си” истините за живота, изстрадват сложния път, по който творците са стигнали до своите прозрения. Именно затова училищните концерти са не просто допълнение, а своеобразна еманация на нашия живот в училище, плод на общите ни усилия и венец на съвместната работа между учители и ученици.

За осъществяването на един училищен концерт обикновено са необходими много време и енергия, които трудно се отделят от училищното всекидневие, изпълнено не само с неотложни обучителни и възпитателни задачи, но и с излишно администриране, бумащина и суета. Освен неколкомесечните репетиции, предхождащи един добър концерт, предварителната подготовка изисква и немалко финансови средства, с които да бъдат подготвени декорите; ушити или купени костюмите. Много често тези пари отделят от семейния си бюджет самите учители, но често им помагат и родителите. При всички случаи един концерт е екипна работа, която – колкото и трудна и напрегната да е – допринася за обединението и сътрудничеството между специалисти по различни дисциплини, ръководство и учители, учители и ученици, родители.

Годишните концерти в нашето Първо училище „Христо Смирненски” са отдавнашна традиция, която получи своеобразен разцвет в последните две десетилетия благодарение на сътрудничеството и благородното състезание между учители и ученици. Невинаги в училището е имало клубове, кръжоци или факултативни форми, предполагащи годишна изява пред публика. Но почти всяка учебна година ние, учителите, откликваме на желанието на децата да изживеят своите звездни мигове на сцената. Започна се с драматизация на изучавани в  училище произведения и любими детски книги: „Радини вълнения”, „Немили-недраги”, „Алиса в страната на чудесата”, „Славеят на китайския император”, „Магьосникът от Оз”, „Приказка без край”, „Малкият принц”, „Калила и Димна”, „Тримата мускетари”, „Парижката Света Богородица”, „Клетниците”, „Приказка за стълбата”…  Заедно с другата преподавателка по литература – младата учителка Мария Капричева, в благородно състезание помежду си, избираме текстовете и създаваме сценарии по тях, чиято реализация после режисираме. Всяка от нас работи със своите ученици и пиесите ни обикновено представляват два големи „острова” на словото и играта сред песните и танците, подготвени от учителите по музика и колегите от началния курс. За всеки концерт подготвяме и художествена „рамка”, която да даде обща посока и да свърже тематично всички предвидени номера.

Невинаги сценариите ни следват посоката на авторовите интенции. Случвало се е да правим пародии, да преобръщаме „наопаки” например  „Тримата братя и златната ябълка” (по модела на разказите за Ламята Спаска, написани от видинския ни колега Георги Кидиков). Наопаки преобърнахме и Пепеляшка от едноименната приказка. Поставих я на два пъти, с два свои випуска (през 1998 година и около 10 години по-късно). На дванайсетгодишните ми ученици им хареса идеята Пепеляшка да е капризна тийнейджърка, изразяваща тъгата си от това, че мама ѝ липсва, чрез агресия към доведените си сестри и мащехата. Като своеобразен катарзис преживяваха задължителния щастлив край, в който Пепеляшка спечелва сърцето на Принца едва след като съумее (по съвета на Кръстницата си фея) да избере пътя на доброто, признателността и разбирането към проблемите на всички останали.

Добрият сценарий и упоритият труд с невръстните актьори обаче са само част от необходимото, за да бъде един училищен концерт успешен. Без екипната работа заедно с учителите по музика – вече покойната Румяна Даскалова и талантливите настоящи колеги Свежина Ташева и ръководителя на музикалния състав Петър Трайков посланията ни трудно биха стигнали до сърцата на зрителите. Освен че всяка година двамата музиканти подготвят изпълнителите от своите групи, Св. Ташева е незаменим помощник и консултант при подбора на музиката, с която озвучаваме пиесите си.

Но какво могат да постигнат и най-талантливите актьори, ако декорите и костюмите не им помагат да поведат зрителите по магичните пътища на причудливите места и времена, когато се развива действието? И тук идва незаменимата подкрепа на нашата учителка по изобразително изкуство, Руска Йорданова. Талантлива, всеотдайна, добронамерена, тя е непресъхващ извор на идеи и неуморим  реализатор на всичко онова интересно, което е хрумнало на нея самата; на някого от нас или на учениците. В подготовката на костюмите, маските, декорите винаги вземат участие и децата. По този начин дори онези, които не пеят или не играят на сцената, изпитват удовлетворение от плода на съвместния труд, в който са участвали и сред който пред очите им се създава една фикционална, магична реалност. Талантливата ни художничка е правила какво ли не: реки, планини, бойно поле, малки къщички, училищни класни стаи, магазини, дворци, ракета, летящ балон…

Към общата дейност по подготовката на костюмите и декорите се включват активно началните и детските учители (които и самостоятелно подготвят танци и песни), възпитателите, класните ръководители, учителите по история, география, чужди езици (понякога те подготвят сценки на английски и изпълнения на руски песни)… Особено активна е ръководителката на полуинтернатна група Венетка Янкова, която всяка година сама шие и лепи костюмите на голяма част от актьорите, всеотдайната ни библиотекарка Диана Маринова, включват се дори и майсторите и чистачките. Колкото до прожекторите и осветлението, обикновено за него разчитаме на директора на училището, физика Божидар Станков. А „качественият контрол” по време на няколкото генерални репетиции в читалището е на помощник-директора, преподавателката по литература Веска Сарова. Не на последно място трябва да се спомене и ролята на родителите – на тях разчитаме и за реквизита, и за насърчението. Те са и най-добрата и възторжена публика в деня на представленията.

Всеки  предстоящ концерт в нашето училище се преживява като изпитание: за силите, търпението, дори за здравето и самочувствието за всички нас. Знаем, че вземем ли решение да излезем отново пред обществеността на малкия ни град, ни предстоят много часове работа след учебните занятия, много нерви, проблеми, малки и големи конфликти, падане, ставане, победи, поражения, сънища, в които всичко се проваля… Но след като преживеем и изстрадаме всичко това и след като аплодисментите и песента в края на представлението слеят в едно изпълнители и зрители, ние напускаме залата пораснали. Пораснали са децата, изиграли едни от първите си роли пред публика, осмислили и преживели страданията и възторзите на героите си. Пораснали сме и ние, учителите, опознали сме се още по-добре – човешките качества и талантите на колегите си, а също и собствените си граници. Преминал през изпитанията на общата работа по създаването на един фикционален свят, екипът ни е станал по-гъвкав и мобилен. И готов да посрещне предизвикателствата на един реален свят, в който рядко получаваме аплодисменти. Но всяка победа на наш ученик, с когото заедно сме преживявали и създавали изкуство, ние ще продължим да празнуваме като голяма лична победа.

Неотдавна от лечение в голяма софийска клиника си дойде Йорданка Костадинова, доскоро начална учителка при нас. Завърна се окрилена преди всичко от професионализма и изключително внимателното отношение на свой бивш ученик от малцинствата, в момента талантлив и многообещаващ млад лекар. Той ѝ казал: „Когато във втори клас Вие ми дадохте ролята на горския лекар, аз реших за себе си: ще направя всичко възможно, за да стана лекар, когато порасна.”…

 

 

 

Марта Радева, учителка по български език и литература в I ОУ „Христо Смирненски”, гр. Провадия, обл. Варна

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин