Невидимите бариери пред научаването – стратегии за тяхното преодоляване

04/09/2014 - 12:45

Погледнете момчето на картинката.

Защо не може да стигне там, където иска?

Защото е в количка или защото пред него има стълби?

Някои хора отговарят, че бариерата се състои в това, че момчето е в количка и не може да се качи по стълбите. Други казват, че бариерата е в самите стълби (ако там имаше рампа, момчето щеше да се качи без проблеми). Различната нагласа към ситуацията изцяло я променя. Ако мислим, че проблемът е в стълбите, ще монтираме рампа и момчето ще може да се придвижва самостоятелно без проблеми.

Бариерата в този пример е материална и видима. Често обаче бариерите пред постиженията на децата не са видими като стълбите пред количката. Виждаме, че въпреки старанието си, някои деца не се справят със задачите в училище с темпото на връстниците си, но не знаем защо. Дали проблемът е „в тях” или в средата? Кои са тези деца?

Всички знаем, че овладяването на ново знание и умение е сложен процес, който зависи от много фактори:

моментната кондиция на преподаващия и учещия;
тяхната мотивация и интерес;
стиловете на преподаване и учене;
ресурсите, с които разполага обучаващият – време, учебни материали, знания и умения;
предишния опит на обучавания;
средата на учебния процес (в стаята не бива да е нито прекалено топло, нито твърде студено, не бива да има разсейващи и дразнещи шумове и светлини) и др.

Всеки, които е влизал в училище знае, че е невъзможно да се създадат идеални условия за преподаване и учене, които да отговарят на нуждите и предпочитанията на всички.

За някои деца средата в училище е прекалено стимулираща, което ги кара да се „изключат” или твърде разсейваща, което ги кара да обръщат внимание на несъществени детайли и да не внимават по време на заниманията. Някои деца имат нужда да прочетат и видят новата информация и буквално не слушат, докато учителят разказва новия урок. Други деца не могат да четат на глас и да помнят стихотворения, но могат да разказват със свои думи и да свързват новата информацията логически.

Повечето деца и учители имат добри умения за саморегулация и успяват да се напаснат към условията за работа в едно училище. Например, детето, което учи визуално, не слуша учителя по време на час, но въпреки това стои спокойно и не пречи на останалите. А вкъщи научава урока като го подреди в таблица. Учителят успява да се концентрира въпреки умората си. Детето, което не разбира графиките по математика, успява да ги разбере от устното обяснение на приятеля си по чин. Това са стратегии за справяне с трудната ситуация, които повечето деца и възрастни владеят без да проявяват социално неприемливо поведение.

Но има деца, които не успяват да се саморегулират – разсейват се, ако шумът на климатика ги дразни, избухват, ако се появи промяна в дневния режим, започват да пищят с ръце на ушите си през междучасията, когато е твърде шумно в класната стая, стават и се разхождат по време на час, драскат в тетрадката си, когато не могат да прочетат урока наум. Това не е, защото са невъзпитани или не уважават учителя си, не е защото не искат и не могат да учат. Ако това се случва системно и се превърне в модел на поведение, вероятна причина за това е, че не успяват да се напаснат към условията за учене в училище заради вътрешни невидими неврологични причини свързани с възприемането, обработката, съхранението и използването на информацията, получена от техните сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, усещане за допир, равновесие (усещане за позицията на главата в пространството), проприоцепция (усещане за разположението и движението на нашите стави и мускули) и интероцепция (усещане за състоянието на собственото тяло – глад, умора, болка).

Ето някои от червените лампички, които трябва да ни сигнализират, че детето вероятно се затруднява с ученето поради неврологични причини свързани със саморегулацията и адаптацията си към средата в училище и затруднени способности за концентрация, насочено внимание, памет, планиране и координиране на действията си, слухова преработка, др.:

Липса на увереност;
Негативна самооценка;
Необходимост от повече време за започване или приключване на задача;
Трудности със самоорганизацията – организацията на времето си и подреждането на вещите си;
Слабо усещане за време, объркване на дати, часове и ангажименти;
Недобри фини моторни движения – напр. трудно контролира химикалката и пише с грозен почерк и много задрасквания;
Трудности при организацията на ученето и други аспекти от живота;
Трудности при усвояването на ново умение до степен на автоматизация, например четене, писане, шофиране;
Слаба краткосрочна памет – трудно запомня инструкции, трудно преписва от дъската и запомня какво е било казано/прочетено току-щ
Трудности при подбирането на думи и грешно произнасяне на думи, предизвикано от трудности при различаването на звуци или от моторни проблеми;
Проблеми с ориентацията, лесно се губи и среща проблеми при използването на карти и ориентирането на ново място;
Грешки при четенето и писането като пропускане или объркване на звуци и/или “замотаване“ на думите;
Трудности при визуалното запаметяване на думи, знаци, символи и формули;
Трудности при четенето на текст, предизвикани от визуални смущения като например размити или мърдащи букви;
Трудности при разбирането, макар че четенето може да е гладко;
Трудности да се подредят правилно буквите в думата при спелуване, както и цифрите и знаците в математиката, при запомнянето на съобщения, телефонни номера и тяхното набиране;
Проблеми с поредността при инструкции или математически задачи, трудности при ползването на речници, енциклопедии и папки;
Кратко задържане на вниманието и слаба концентрация;
Особено силна податливост към стрес, която може да е свързана с крайни срокове и изпити;
Забележима разлика между това, което детето може да постигне в „добър“ и „лош“ ден.

За да подкрепите тези деца в процеса им на учене и ходене на училище, бихте могли да приложите някои стратегии:

Сменяйте често дейностите, така че да задоволите всички стилове на учене или използвайте допълващи се методи за преподаване и изпитване – съчетавайте разказването на урока с цветна схема и картинки на дъската или на табло, винаги обяснявайте графиките и таблиците, изчитайте на глас въпросите от теста, освен нагледен материал, носете и макети, които могат да се пипнат, сглобят, т.н.;
Задавайте въпроси преди, по време и след като сте разказали урока за поддържане на интереса и вниманието; разкажете урока като включите и децата под формата на кратка дискусия;
Давайте индивидуални задачи на учениците в зависимост от силните им страни;
Включете някои раздвижващи дейности в часа си – собено за децата, които по трудно издържат на едно място – например, помолете ги да избършат дъската, да посочат нещо на картата или да съберат тетрадките;
Осигурете заедно с училищното ръководство спокойна стая (например, библиотеката), където децата чувствителни към силен шум, могат да прекарват голямото междучасие;
Сложете децата, които лесно се разсейват, на по-преден чин;
Сложете стрелки и упътващи табели из училището към тоалетните, столовата, физкултурния салон, библиотеката, двора, др;
Сложете в класната стая табло със седмичната програма като съчетаете надписи, картинки и разбираеми символи;
Помолете няколко деца дискретно да помагат на децата, които се затрудняват с ориентацията си в пространството и/или често закъсняват, като ги придружават до столовата, например или ги подсещат да побързат;
Установете заедно с децата правила на поведение в клас – например, да не се вика и тича – това да се прави само на двора;
Уведомявайте децата за предстоящи промени в дневния или седмичния им режим предварително, за да могат да се настроят и им давайте възможно най-подробна информация за промяната – кога, къде, защо; не правете изненадващи контролни и изпитвания – стресът не е полезен за никое дете;
Започнете отрано да подготвяте децата за периодите на преход – преминаването им в по-горен клас или дори в по-горен клас в друго училище;
Не карайте децата, които се затрудняват да четат на глас и да рецитират стихотворения да правят това пред класа, защото това само ще понижи самооценката им; но, ако те сами пожелаят да го направят, поощрете усилията им независимо от резултата;
Не оценявайте правописните грешки на децата с дислексични трудности.

Този списък със стратегии може да бъде много дълъг, но основната идея в него е, ние като педагози да се фокусираме върху силните страни на децата и да ги използваме, за да подкрепим ученето им, както и за да повишим самооценката и самостоятелността им като едновременно с това им помагаме да се чувстват по-уютно в училище. Някои деца имат нужда от специална терапия от екип от специалисти за преодоляване на тези свои затруднения и специалистите или родителите им могат да ви помолят да прилгате някои терапевтични елемнети и докато детето е на училище – тогава трябва да получите възможно най-подробна информация за функцията и изпълнението на дадена дейност и, ако имате възможност, да я прилагате в клас.

Не на последно място, говорете със самото дете за нещата, които го затрудняват или притесняват, и заедно измислете стратегии за справяне. Например, да носи ръчен електронен часовник, определете заедно маршрути за стигане до класната стая, салона, столовата и заедно посочете ориентири по пътя, разрешете му да си играе с някакъв предмет в час, за да са ангажирани ръцете му и за да получава тактилната стимулация, от която се нуждае, сложете му програмата за седмицата на чина.

Възможните решения са много – стига да осъзнаем съществуването на „невидимите” бариери пред ученето и да съдействаме за напасването на училищната среда към детето и на детето към средата в училище.

Тагове:

бариери