5 мита за множествената интелигентност

За множествената интелигентност сме писали и преди (http://priobshti.se/article/strategii-v-pomosht-na-prepodavaneto/obrazovanieto-i-teoriyata-za-mnozhestvenata). Кой е създал теорията, какво представлява множествената интелигентност и как се проявява, е известно на всички тези от вас – родители, учители и специалисти, които се стараят да се информират и надграждат знанията и разбирането си. Но с нарастването на популярността на една теория, се увеличават и рисковете да бъде разбрана погрешно или приемана повърхностно. Това поражда някои неправилни схващания, които заживяват свой живот и дори се оказват доста жилави за изкореняване.

В тази статия ще развенчаем някои от най-често срещаните митове, свързани с множествената интелигентност.

1. Мит: Множествената интелигентност представлява талант, ярка предиспозиция. Област, в която човек е природно надарен, за сметка на други, слаби области, които не си заслужава да развива.

Истина: Повечето хора имат една или две силно изразени интелигентности, които ако развиват целенасочено, могат да постигнат високи резултати. Това обаче не означава, че другите им интелигентности не заслужават време и усилия, или че би следвало да бъдат неглижирани, тъй като единствено „силните интелигентности“ са тези, в които си струва да се инвестира. Напротив, изявените интелигентности имат висока инструментална стойност, и могат да послужат като път към останалите области на развитие.

2. Мит: Множествената интелигентност и стиловете на учене отразяват една и съща  идея.

Някои хора говорят за „визуален“ тип или „слухов“ тип. Което ще рече, че някои хора учат с очите, други с ушите. Тази идея обаче е в някакъв смисъл непълна и непоследователна. Например, и четенето, и получаването на информацията за пространството, включват зрението, но активират различни области на познанието. По подобен начин, и музиката, и речта активират слуховите рецептори, но включват различни когнитивни умения. По тази причина, концепцията за множествената интелигентност не се фокусира върху начина, по който вербалната или пространствената информация постъпва в мозъка – дали през очите, ушите, ръцете – без значение. Това което има значение е как мозъкът борави с тази информация, след като я е получил.

3. Мит: Множествената интелигентност означава да си всестранно развит.

Множествената интелигентност не е непременно свързана с това човек да има множество и разнородни, силно изразени таланти. Всеки има своите силни, по-силни, и не толкова силни страни.  От друга страна, класическата концепция за интелигентност не включва интелигентности като например музикална или кинестетична, оттук и схващането, че способности, извън  сферата на вербално-лингвистичните или логико-математическите умения, са „бонус таланти“.  Добре е да се има предвид и това, че ако човек не изявява определени заложби, не свири на цигулка, например не означава че няма такъв потенциал, а може би не е има възможност да го открие.

4. Мит: От множеството интелигентности човек има една, която определя неговия „тип“

Според концепцията за множествената интелигентност, всеки човек притежава свой индивидуален „интелигентностен профил“, в който всяка интелигентност е представена в различна степен. Повечето хора имат една силно изразена интелигентност и една или две умерено изразени; възможно е обаче и две или повече интелигентности да са еднакво силно представени.

5.Мит: Теорията за множествената интелигентност прекалено разширява схващането за интелигентността, включвайки всички психологически конструкти, с което размива смисъла и употребата на термина „интелигентност“.

Истина: По-скоро е валидно обратното: стандартната дефиниция за интелигентност ограничава силно възгледите ни за това какво представлява тя, разглеждайки определен брой академични показатели като отразяващи пълния спектър на човешкия потенциал.Гарднър отрича разграничаването на интелигентността от таланта: според него това, което широко се възприема като интелигентност е просто сбор от таланти в лингвистичната и логико-математическата сфера. Той подчертава още и това, че множествената интелигентност се занимава само с когнитивния аспект на човешкия разум, като това изключва личностовите качества, волята, морала, вниманието, мотивацията и други психологически конструкти.