Групи за споделяне

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
05/06/2015 - 09:45

В предишна наша статия (виж „Споделянето и препятствията пред него“) стана дума за различните формати, които ЦПО инициира, за да подпомогне споделянето между различните членове на училищната общност.

В тази статия ще обърнем внимание на един от тези формати – групите за споделяне, в чиято ефективност и ползи сме убедени, въпреки че съществуването им в училищата в България е рядкост и се възприема, често и от самите участници в началото, като  излишна екстравагантност. Донякъде причините за това превратно схващане са същите, които затрудняват хората да потърсят помощ от психолог или терапевт – срам, притеснение, чувство за вина или малоценност, страх и др. неприятни емоции. Един от митовете, свързани с психологическата/психотерапевтичната подкрепа (виж „Каква е разликата между психолог, психиатър и психотерапевт“) е, че тази услуга се предлага и е необходима само на хора, които срещат проблеми или трудности в живота си. Това с не е така - много хора разполагат в своята терапия естествения си личен интерес към своите вътрешни преживявания и към причините, които ги подтикват да се отнасят към хората и обстоятелствата в живота си по определен начин.

 Друго препятствие към изграждането и участието в група за споделяне на територията на едно училище може да бъде нежеланието за себеразкриването пред останалите членове на групата – обикновено колеги (или други родители, ако групата е за родители), с които член на групата има установени отношения и е възприеман в облик, на който държи и поддържа, съзнателно или не.

Използването на методи, които използват различни символи – роли и игри, подобни на тези при децата, също се възприемат скептично от възрастните (виж статията „Представите на възрастните за детството“). Както веднъж ми каза едно дете „възрастните си мислят, че само трябва да работят и говорят, вместо да играят“.

Въпреки все още съществуващия скептицизъм към тези групи, съществуват места, в които ръководството на училищата и определени учители се превръщат в техен двигател и това прави възможно случването им на територията на самото училище. Такива места са ОУ „Васил Левски“-  гр. Правец, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Ботевград, 104-то ОУ „Захари Стоянов” - гр. София и ОУ „Христо Смирненски” – с. Вакарел. В  202-ро ОУ „Христо Ботев“ – с. Д. Пасарел има очаквания за сформирането на такава група. Опитът, придобит от учителите в такава група, е строго специфичен и не би могъл да се предава от уста на уста, защото се изгражда посредством личните преживявания на всеки един от членовете на групата.

Съществуват много различни видове групи в зависимост от тяхната цел и формат. Цел на една група може да е както решаването на конкретни социални и организационни проблеми, така и повече психотерапевтична - свързана с натрупването на емоционален опит и личностно израстване. 

Целите на групите за споделяне, които се случват на територията на споменатите по-горе училища са няколко:

  • Участниците в тях да придобият себеразбиране, подходящо на опита им и подкрепящо развитието им;
  • Да усвоят култура на споделяне на проблеми, които преживяват и чрез нея да станат част от по-дълбоко осмисляне на това каква е личната им роля като учители и родители;
  • Да обменят опит и решават възникнали проблеми, като използват ресурса на групата и общността;
  • Да станат част от раждаща се автентична общност, от мрежа за подкрепа.

 

Реализирането на тези цели е свързано с натрупване на опит, който се постига както с участието, така и разпознаването на ползите от това да говориш за трудностите и проблемите си в защитената среда на групата. Групата подпомага този процес на „мислене заедно“ и разкрива за всеки един свой участник различни пътища в групов и индивидуален план, които да му помогнат да се съотнесе по свой начин към  различни отправни системи и нива на организация – вътрепсихичното, междуличностното, груповото, социо-културното и професионалното.

------------------------------------------------------------------------------------------

*групови аналитици/психодрама-терапевти, с които работят петте, споменати в текста училища

Автори: Стефка Чинчева, Цветелина Господинова, Любомир Драганов, Невена Борисова и Георги Биволарски*

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин