Екскурзиите като начин за сполотяване на класа

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
20/07/2017 - 09:00

Бих искала да споделя с вас една част от многото дейности, които правим с моите ученици. Както всеки колега, в началото на първи клас, и аз поемам едни ''разноцветни стъкълца''. Приемам тяхната различна светлина и я обединявам в една – бялата, така, както е в природата. Длъжни сме да обединим децата около кауза и цел, приемайки различията им,учейки ги да се сработват в екип, да се обичат и приемат.

Как постигам част от целите си аз, като начален учител в Шесто ОУ ''Св. Никола''- гр. Стара Загора:

За да сработи една система в механизъм е нужно обединение, но не само на ниво училище. В училище слагаме база за навици и умения, спазваме правила и някак отдалечаваме децата едно от друго, непредлагайки им възможност да общуват свободно. Бягам от строгите правила, давам свобода на децата, като ги поставям в една неформална среда, а именно-екскурзиите.

Влизам в екип с родителите, които са неизменен помощник и фактор, подпомагащ ролята на учителя. Заедно градим безусловно необходимия  триъгълник – родител-учител-дете. Привличаме родителите, правим ги съмишленици, не ги дистанцираме от собствените им деца.

 Първата форма, в която работим заедно с родителите са екскурзиите. Заедно определяме маршрутите (първо по-близки, след това по-далечни). Тематично предначертаваме програмите си. Например:

"В моя град е живял Левски"- месец  октомври;

"Неолитните жилища – люлка  на европейската цивилизация" – месец  ноември;

"Римската античност в града ни" – месец  декември;

Музей "Градски бит"- месец  януари.

"Исторически музей"- месец  февруари;

Паметник на бранителите на Стара Загора - месец март;

Музей Гео Милев - месец април;

Парк Аязмото и дейността на митрополит Методи Кусев в Стара Загора – месец май.

Така заедно обикаляме туристическите дестинации в удобно за всички време, събираме печати от посетеницте обекти, правим снимки, децата пишат кратки четива за всеки обект, правим табла, проекти, диплянки с всичко обиколено.

И така пораствайки в следващ клас, пораства и дейността ни. Маршрутите се удължават, изникват нови идеи, на много исторически места правим възстановки на събитията, събираме всички материали в специално направен за целта ''Всепомник''. Така в края на четвърти клас ставаме носители на бронзови и сребърни значки. Правим общо тържество на края на 4-ти клас ''Син съм на земя прекрасна" заедно с туристическо дружество ''Сърнена гора''. В края на всеки клас се ражда книга на спомените, която събира нашите преживявания, като на филмова лента. Ковем спомените си заедно, а книгата на класа остава за цял живот.

Съвсем на скоро събрах децата си от първия ми випуск преди 17 години. И знаете ли какво донесоха на срещата? Книжките си - пооръфани от прелистване, запазили онези детски очи на 7,8 9 годишните променени млади хора.

В практиката си на учител прилагам заедно с екскурзиите и драматизации на много изучени произведения. Свързвам се с поети и писатели, организирам поетични работилници с децата, творим заедно, даваме си криле…и стихове, приказки и разкази поемат към конкурси и изяви на национално и международно ниво.

Така се родиха Петте наши прикази по приказките на Валери Петров,“Ние врабчетата“, „Песъчинките от нашата луна“ по Петя Дубарова и 10 пиеси, изиграни на детски театрални сцени в София, Нова Загора и Велико Търново.

 Това е малка част от приобщаващите практики,които сплотяват децата, учат ги да бъдат толерантни към различията си и да се обикват за цял живот.

Соня Хараланбева, начален учител в Шесто ОУ ''Свети Никола''- гр. Стара Загора

 

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин

Екскурзиите като начин за сполотяване на класа | Приобщи се! Виртуален център за приобщаващо образование.

Грешка

The website encountered an unexpected error. Please try again later.