Как "работи" приобщаващата класна стая на 2 "в" клас, ОУ „Хр. Никифоров”, гр. Ловеч

„Приобщаващата класна стая”  е  на учениците от 2 „в” клас в ОУ „Христо Никифоров”, град Ловеч. Ние сме екип от 24 второкласници и техните учители – класен ръководител Юлия Петкова и учител ЦДО Зорница Гунева. Вече втора година, работейки с тези деца, основна цел в педагогическата ни работа е малките ученици да овладяват знания и умения, да формират компетентности и отношения в позитивна и подкрепяща среда. Насърчаваме ги да бъдат уверени и отговорни към учебната си работа и във взаимоотношенията си. Стремим се така да организираме работа в часовете за задължителна подготовка, в часовете за самоподготовка, в  занимания по интереси и в извънкласните дейности, че учениците да бъдат активни участници, а не пасивни наблюдатели. Приоритет в педагогическата ни работа е те да учат с усещане за успех и творчество, да се чувстват като „откриватели”, а ние – като техни ментори.

Многообразието от способности и потребности на учениците адресираме чрез съчетаване на работата в часовете от задължителната подготовка с работа по различни проекти, конкурси и инициативи. Това ни даде възможност да проведем занимания извън класната стая и да се възполваме от междупредметни връзки в проектно организирано обучение, за да предизвикаме интереса и да засилим мотивацията на всяко дете за себеизява.

През лятото и есента на 2016 г. второкласниците се включиха в проект „Обичам природата – и аз участвам”, финансиран в рамките на Национална кампания „За чиста околна среда -2016 г.” чрез залагане и отглеждане на разсади на цветя и билки. През есента пък с отгледаните подправки овкусихме морковена салата за пикник в училищната „Зелена класна стая”. С тези инициативи второкласниците  приложиха  теотеричните знания от часовете по околен свят в практически задачи и показаха отговорност  към природата и  към  опазването й. 

Участието в проект „Пътешествие в света на игрите от миналото”, финансиран от Общински проектен фонд пък даде възможност второкласниците да проучат и да се забавляват с игрите от миналото.  Постави пред тях и  предизвикателството да се научат да съчетават електронните игри и игрите с физическа активност.

Много вълнение и изненади  малките ученици съпреживяха с участието в Национален конкурс „Посланици на здравето”. В продължение на четири месеца – от януари до април 2017 г. учебната работа бе проектно организирана с класен проект  „Малки крачки към здравословното хранене”.

Проведените разнообразни инициативи интегрираха знания и умения, отношения и комптентности от различни предметни области -  български език и литература, изобразително изкуство, домашен бит и техника и физическо възпитание и спорт. Особено интересни бяха  4-те интерактивни занимания, проведени съвместно със Сдружение „Екомисия 21 век”, Пчеларско сдружение „Букет”, децата от подготвителна група на ДГ „Първи юни” и  родители-доброволци.

А спортният празник „Спортуваме заедно” с родителите в парк „Стретеш”  предизвика много емоции на деца и родители, баби и дядовци.  Децата  развиха  бързина, ловкост, точност и сила в спортно-развлекателните игри  и  показаха умения да се състезават с взаимно уважение и подкрепа.

В преподаването на учебното съдържание използвам различни игрови и  интерактивни подходи. Любими на моите ученици в часовете по литература са асоциативните облаци, картинните ребуси и игрословици, творческите задачи за съчиняване на римушки, гатанки, акростихове, четене по роли и драматизациите.  

В часовте по математика – играта „Мълчанка” и интерактивната техника „Истина –лъжа”, с които стимулирам  развиване на умения за слушане  и разбиране и качествата на мисленето. Използвам и допълнителен дидактичен материал за усвояване на таблично умножение, създаден от родител.  

Интерактивната техника „Рибена кост” прилагам за запаметяване на правила и понятия.

Какво представлява техниката: В края на урок за нови знания за обобщаване и схематизиране на най-важното, което децата трябва да запомнят, им предлагам да го запишем на "рибена кост". Рисувам една хоризонтална линия, тя е гръбнакът. Поставям на децата насочващи въпроси, така че от отговорите да извлечем ключови понятия от новия урок. Рисувам напречни наклонени черти като кости на риба, над тях записваме новите понятия.. Оформям главата, в която записвам ключова дума от заглавието. После оформям опашка и оставям 3-4 мин. и децата да я направят в тетрадките си. Ползват я и в самоподготовката, тъй като е по-лесна за зрителната им памет. Техниката е подходяща и за уроци за обобщаване на знания. 

В края на часовете за обобщаване на наученото  прилагам техниката „3-те важни неща, които запомних този час”.   В следващия час работата започвам със същата техника, за да установя степента на усвоените знания и с каква ефективност ще се използват в учебната работа.

Уроците си подготвям много внимателно и се стремя да диференцирам задачите за самостоятелно изпълнение. За бързоуспяващите подготвям и поставям допълнителни задачи, така че да мога да отделя време за подкрепа на тези, които работят по-неуверено.

Учениците получават обратна връзка за успеваемостта си и поведението си ежедневно. Такава поддържам и с родителите. От тях очаквам и получавам адекватна подкрепа за деца, нуждаещи се от корекционни въздействия и съвместно търсим съдействието на педагогичекия съветник или други специалисти.

Пространството в моята „позитивна класна стая” е пъстро, с много учебни табла и листи с ключови думи. Те са ценни помощници на моите ученици когато се нуждаят от актуализиране на стари знания и за запаметяване на новите, за подкрепа при изпълнение на самостоятелна работа.

Под класната дъска е мястото, където защипваме рисунки и подреждаме макети, създадени от децата. Имаме класна библиотека и кът с цветя. Времето в учебните часове структурирам според урока и задължително отделям от 3 до 5 минути за физкултминутка.

Разговарям с учениците си какво ги затруднява и какво би им помогнало в ученето. Работя индивидуално с децата, показали по-ниски резултати в работата за допълване на пропуските. На ученик с обучителни трудности по български език оказвам допълнителна обща подкрепа. Много често на децата показвам „хитринки” за разбиране и запаметяване на нови понятия и правила. В часовете по техните погледи и реакции разбирам кое е лесно и достъпно, и кое е трудно. Те ме провокират често да заменям предвидените задачи и да инпровизирам в преподаването. Тогава се получават интересни часове и се чувствам истински ментор на тези дечица.