„Приобщаване към традициите и занаятите в нашата страна“. Дейности в детската градина.
„Учителят е ум и сърце“ - да бъдеш учител е призвание, което се състои от огромна доза талант и голяма доза знание и комуникативни умения. За мен преподаването е своебразно пътуване и общуване, в което децата търсят и откриват отговори на много въпроси, кото едновременно с това опознават себе си. Учителят е техният водач – той ги провокира, насърчава, окуражава, възпитава любов към знанието и смелост да разгръщат въображението си. Едно необичайно приобщаване към“ Традициите и древните занаятите в нашата страна“ се оказа голямо предизвекателство както за децата, така и за мен.
Децата много обичат да празнуват. Това е така близо до тяхната природа. Всеки възрастен човек грижливо пази спомени от детството, в които е очаквал, преживявал и споделял празничните мигове, така и аз исках да споделя, да покажа и да приобщя децата в моята група на възраст 4 - 5 год. към традициите и обичаите по време на празниците. Планирах и проведох дейности, в които се включиха и родителите. Така успях и да осъществя връзката дете – родител - учител. През месец ноември запознах децата със стар, но и не толкова забравен занаят, защото и до ден днешен той все още се практикува – пчеларството. Те успяха да се докоснат и да видят пчелен кошер и необходимите уреди за този занаят.
През месец декември започнахме подготовка за Коледа. В „Коледна работилничка“ заедно с децата и родители направихме коледни играчки, с които пък украсихме елхата и зарадвахме деца в неравностойно положение. По стара българска традиция на този празник не може да мине и без питка, затова поканихме баба на едно от децата за да ни покаже и да ни помогне за омесването на питката.
Сръчните ръчички на малките малчугани с много старание и с голямо желание също помагаха за приготвянето на тази питка.
В „Мартенска работилчничка“ отново заедно деца и родители изработихме мартенички.
А след това, водени от идеята, че трябва да зарадваме и вържем мартенички за здраве и дълголетие, с децата отидохме в „Дом за стари хора“. Създадохме много весело настроение, но и това благоприятства за развитието на чувство на родолюбие, толерантност, уважение към възрастните.
През месец април заниманията на децата бяха свързани с пролетните празници. Малките възпитаници се запознаха с народните традиции и обичай по време на Лазаровден, Цветница и Великден. За да си създадем още по–весело настроение децата участваха и в боядисването и рисуване на яйца.
Вярвам, че съм успяла с една малка частица да приобщя децата в моята група към традициите и обичаите в нашата страна, защото традициите трябва да се пазят такива, каквито са.
Мима Йорданова – учител, ДГ 10 „Слънчице“, гр. Добрич