Проекти в клас за епохата на Възраждането. Нина Саръстова, старши учител в ОУ „Христо Ботев”, с. Бата

Използването на интерактивните методи на обучение и информационните технологии повишава емоционалното и познавателното равнище в обучението. Методът на проектите дава възможност през отделните етапи да се подберат различни интерактивни техники, които поставят учениците в oбстановка на креативност, активност, мотивират дейността им и подтикват творческите им способности. Така те се чувстват реализатори на своите идеи.

Чрез дейностите, осъществени по проекта, се създават условия за връзка между теория и практика, изграждат се умения за работа с различни източници на информация, за проучване, систематизиране, планиране и създаване на оригинален творчески продукт. Крайният резултат е приобщаване на ученици и родители от различни етноси към училищната общност. А за мен това е възможност да се доближа до техния бит и култура. Как иначе да се приобщят учениците-билингви, ако учителят не се приобщи към техния светоглед, за да  намери верния път в преосмисляне на ценностите.

В хода на подготовката на тържеството по повод Деня на народните будители учениците се запознаха със съдържанието на "Рибния буквар" и биографията на автора му д-р Петър Берон. Бяха впечатлени от илюстрациите и мъдростта на възрожденския учител. „Буквар с различни поучения и сказания” - под това име излиза първото издание през 1835 г. Учениците разгледаха осемте раздела: 1. Азбука, 2. Молитви, 3. Добри съвети, 4. Умни съвети, 5. Басни, 6. Различни истории, 7. Физически сказания, 8. Аритметика. Непосредствено дойде идеята да направят копие на буквара. С помощта на своите родители разпечатаха кориците, някои от вътрешните страници и последната, с делфина, дала името му – „Рибен буквар“.

Учениците не задоволиха любознателността си дотук. В интернет намериха информация за Априловската гимназия – първото българско светско училище, отворило врати през 1835 г. в Габрово, за Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарская”, която учи да не се срамуваме от своя род и език, за Найден Геров, основал първото българско класно  училище през 1846 г. в Копривщица, за Неофит Рилски, издал първата българска граматика, изработил първия български глобус, за делото на Левски и Ботев, за "най-българския" писател Иван Вазов, за възрожденския поет Добри Чинтулов, чиито песни и днес огласят училищата – „Стани, стани, юнак балкански”, „Вятър ечи, Балкан стене”, „Къде си, вярна, ти, любов народна”.

Докато четяха информацията в интернет, учениците се изпълваха с гордост, патриотизъм и радост, че са потомци на тези велики българи. Класната стая все повече приобщаваше учениците към една обща кауза – родолюбие. Застрашените от отпадане, ученици, не пропускаха учебните занятия. Всички се включиха в изработването на постер с портрети на будители и откъси от техни произведения под надслов „История славянобългарская“.

Спонтанно се роди идеята да проучат подробно историята на тяхното училище. От книгата на Денка и Никола Момчеви, възпитаници на местното училище, „Бата - вчера, днес и утре” научиха, че училището в с. Бата е основано през 1890г. Първият учител е бил Димитър Грънчаров от гр. Казанлък, а кмет на селото тогава е Андрея Стоянов.

След дни на събиране и систематизиране на информацията от Интернет, книги, учебници, разкази на бивши ученици, родители, се премина към подготовка на тържеството. Един ученик влезе в ролята на учителя Димитър Грънчаров, друг – в ролята на кмета, останалите бяха ученици. Мероприятието се проведе в импровизирана класна стая във възрожденски стил. По масите имаше мастилници, глобуси, ръчно изработените буквари,  „издания“ на „История славянобългарская”, на стената беше поставена Кирилицата и портретите на Кирил и Методий. Учениците трябваше да изберат име за патрон на училището. Всеки изрази мнението си и мотивираше избора си – Кирил и Методий, д-р Петър Берон, Паисий Хилендарски, Васил Априлов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Васил Левски, Христо Ботев. Вдъхновени от делото им, изборът им се спря на великия поет и революционер Христо Ботев.

„Нашето училище трябва да носи името на човека, отдал живота си за свободата на България не само със сабя, а и с перо, оставяйки безсмъртен в сърцата ни чрез своите творби и героизъм” – заяви „учителят Димитър Грънчаров“. „И нека след години училището съхрани и предаде Ботевия дух на поколения българи и се гордее със своите възпитаници”- допълни „кметът Андрея Стоянов“.

Пренесени емоционално в епохата на Възраждането, заедно със своите родители, учениците изпяха песента „Къде си,вярна, ти, любов народна”, играха „Кральо -Портальо,отвори порти“, отправиха приветствие към своите учители по повод Деня на народните будителите, изиграха весела  българска ръченица. Тържеството завърши с красиво българско хоро, в което се включиха ученици, учители и родители.

Всички споделиха преживените приятни емоции и желание да се включат в следващите инициативи.  Учениците се чувстваха горди от себе си, можещи, знаещи, значими, без да попитат за оценката в дневника. Те бяха задоволили своите потребности да бъдат чути и разбрани, повишиха самооценката си, усмихваха се.

Този проект стимулира любознателността и стремежа към знания и създаде условия за творческо развитие и осмисляне на свободното време. Постигнаха се едни от основните цели на училището като институция – да се формира национално културно-историческо самосъзнание, да се възпита подрастващото поколение в дух на родолюбие, честност и преданост към традиции, семейство, Родина. Следваше се стратегията за поставяне на ученика в центъра на дейностите  при подготовката и изпълнението на проекта. Подхождаше се с грижа, внимание, доверие  и подкрепа за неговото развитие и обучение. Насърчиха се творческите способности, инициативността и  толерантността в общуването между ученици от различни социални, етнически и културни общности, реализира се потенциалът на всеки ученик да мисли, да избира, да се изразява, да твори, да мечтае.

Работата по проекти дава възможност за приобщаване на ученици с различни способности и потребности. Дейностите се осъществяват на етапи, в които всички работят в екип, научават се да поемат ангажименти,  да изпълняват в срок поставените задачи, да оценяват приноса на другите, да представят собствени идеи. Така учениците придобиват умения, които ще са им необходими в професионалната им реализация и полезни в личния живот. А за учителите - удовлетворение, че са открили себе си в своите ученици и са предали доброто  нататък.