Психотестове вместо подкрепа за учителите

В интервю за сайта noviteroditeli.bg Стефка Чинчева, психолог, обучител и ментор на учители в Център за приобщаващо образование, коментира темата за задължителните психотестове за учителите. Тя е и основен автор на "Методология за допълнителната подкрепа и психична грижа на учителите", която предстои да излезе съвсем скоро.

Учителите ще подлежат на ежегоден медицински преглед за психични заболявания и отклонения, които могат да застрашават живота и здравето на децата и учениците. Това предвиждат промени в Наредба 4 на Министерството на здравеопазването.

Предвижда се още педагозите да предоставят на училищните директори медицински документ, който да удостоверява тяхното психично здраве до 30 септември 2017 г.  Според синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ обаче тези промени "унижават учителите" и синдикатът настоява за оставката на министър Петър Москов.

Г-жа Чинчева, много са противоречиви мненията около въвеждането на психотеста за учители. Какви са според вас плюсовете от въвеждането на такъв психотест и какви - минусите?

Психичното здраве на учителите е особено важна и актуална тема от доста време насам за нас в Център за приобщаващо образование. Това е така най-вече заради всекидневната ни работа с българските учители и трудностите, пред които виждаме, че са изправени те.

Въвеждането на темата за психотеста на учителите се случва в контекст, в който в страната ни няма действащо законодателство, което да разполага психичната грижа като нещо значимо за хората. Новият Закон за предучилищно и училищно образование също отразява тази липса – разлики между професионалната квалификация на учителите и грижата за тяхното психично благосъстояние не съществуват.

В този смисъл въпросната наложена мярка от Министерството на здравеопазването идва съвсем разбираемо като предложение, откъснато от реалността на учителите, което трудно би могло да се възприеме от тях като нещо коренно различно от мярка за назидание, която внушава вина за това, че човек може да се чувства зле на работното си място.

Представено по този начин, виждането на Министерството още веднъж поляризира обществото и изправя едни срещу други учители и притеснени родители, посочвайки като единствено виновни за проблемите на децата – „психично болните“ им учители.

Много по-важно според нас би било държавните политики да говорят за нуждата и крещящата необходимост на учителите от допълнителна подкрепа и грижа за психичното им здраве, различни от квалификациите и кредитната система, което удостоверява това.

Това би било най-ефективно да се случи под формата на национални програми за превенция на психичните заболявания (нещо, което в момента не съществува) и грижа за учителите във всекидневната им работа – нещо, което ЦПО се опитва да предложи в своя Модел за изграждане на приобщаваща училищна среда.

Във връзка с тази изключително важна и пренебрегвана тема, ние пишем методология за допълнителната подкрепа и психична грижа за учителите. Тази методология се базира на реален опит, които ние от Центъра имаме във връзка с пилотирането на формат, който целеше именно проблематизирането на психичното здраве на учителите по професионален и човешки начин. Въпросният формат предостави възможност на учителите да говорят за своите преживявания в една среда, която не съди, не диагностицира и е достатъчно смела да посрещне тревогите и страховете им.

В този смисъл единствената полза, която аз намирам в конкретното предложение за психотестове на учителите е поставянето на дневен ред на тази толкова важна тема – психичното състояние на хората, които обучават нашите деца. В крайна сметка би било много странно да очакваме добри резултати в нещо, за което не полагаме никакви усилия, нали така?!

Учителската професия е една от най-достойните, но как ще се отрази на самочувствието на педагозите изискването да предоставят на училищните директори медицински документ, удостоверяващ тяхното психично здраве?

Със сигурност това не би се възприело като грижа от самите учители. А и удостоверяването на психичното здраве не е никакъв гарант за сигурността на когото и да било, още повече че това поставя и въпроса по какъв начин ще се използва и интерпретира събраната информация, от кого и най-важното - как.

Училищните директори нямат и не би следвало да имат никакви основания за своеволно тълкуване на една подобна специфична информация. Това би създало предпоставки за нарушаване на човешки права и свободи, каквито хората с психични заболявания също притежават. В този смисъл регистър за психична болест, както и резултатите от какъвто и да е тест, сами по себе си не биха могли да бъдат единствена мярка срещу инцидентите на насилие на територията на едно училище.

Усилията на двете министерства би следвало се координират със съсловието, което има отношение към психичното здраве в България, а именно – Дружество на Психолозите в България (ДПБ) и Българската Асоциация по Психотерапия (БАП). Необходими са съвместни компетентни усилия в тази посока, иначе едно добро намерение на Министерството би могло да се превърне в лов на вещици.

Кои педагози подлежат на този психотест?

Според информацията, която аз успях да открия в медиите, става дума за това всички педагози всяка година да представят документ за медицински преглед за 9 заболявания, сред които шизофрения, разстройство на настроението, психични и поведенчески разстройства, педофилия, Алцхаймер.

Мисля, че тук съвсем резонно в дискусията биха могли да бъдат включени психиатри, които да разяснят това, че заболяването на един човек от дадена болест не го прави сам по себе си агресивен към другите. Това е част от обществената стигма, която обслужва предимно българските медии.

Този психотест ще бъде въведен от 30 септември 2017 г., тоест, в началото на следващата учебна година. Предвиждат ли се някакви мерки преди това?

Рано е още да се каже каква ще е съдбата на предложението. Надявам се преди да се отсече нещо категорично в тази посока, да станем свидетели и участници в едно информирано обсъждане по темата, което обяснява кой, при какви условия, как и начините за съхраняване на подобна информация, така че да не се превърне тя в патерица за злоупотреба с най-интимното на човек – неговото психично страдание.