Ресурсният учител

Съгласно новия Закон за предучилищното и училищното образование, детската градина и училището имат отговорността и ресурсите да организират предоставянето на подкрепа на всяко дете и ученик, който в даден момент може да се нуждае от такава. Това означава и нова организация на работата. От една страна се формира координиращ екип, който проследява процеса на оценка и на дейности по обща подкрепа за всички деца и ученици и допълнителна подкрепа за децата и учениците със СОП, с хронични заболявания, в риск или с изявени дарби. Към педагогическите специалисти в детската градина и училището се присъединява и ресурсният учител. Досега той подкрепяше детето или ученика със специални образователни потребности в ресурсния кабинет или в класната стая, но като външен за организацията на училищните дейности специалист.  Съгласно ЗПУО, сега ресурсният учител е постоянна част от екипа в детската градина и училището и работи в сътрудничество с останалите педагогически специалисти, учители, психолог, педагогически съветник, логопед, като подкрепя образователния процес на децата и учениците със специални образователни потребности, така че те да бъдат в най-голяма степен част от общността на класа (групата) и на училището (детската градина).

В тази връзка, обръщаме поглед към профила на ресурсния учител. Потърсихме гледната точка на проф. Анелия Гърбачева, учен с принос към академичното и практическо знание за приобщаващото образование.

Проф. дн Анелия Гърбачева е преподавател по Специална педагогика в Педагогическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, с научноизследователска дейност в областите специална педагогика и психология, методология на подготовката на учители и ресурсни учители, разработване на методики за функционално оценяване на глобалното развитие на децата. Проф. Гърбачева е ръководител на магистърската програма "Педагогика на деца със специални образователни потребности" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", на квалификационния модул "Инклузивното (приобщаващото) училище" в НИОКСО-Банкя и на научно-изследователски проекти. 

Нейните монографии включват: "Екологичният подход в инклузивното образование", "Участие в образователния процес на 6-9 годишните деца в състояние на интелектуална недостатъчност (През погледа на изследователската практика)", "Методика за функционална оценка и работа с деца с умствена изостаналост и аутистичен спектър на развитие". 

В дисертационния труд на тема „Хронотопография на прехода от образователна интеграция към инклузия. Импакт за познавателното и социалното развитие на децата в състояние на интелектуална недостатъчност“ е разработен концептуалният модел на процеса на образователна интеграция в българското училище, основан на съвременни теоретични възгледи с доказана научна престижност.

Повече за работата на проф. Гърбачева можете да прочетете на нейния уеб сайт: http://e-psychoeducation.eu/

Дебютът на ресурсния учител на педагогическата сцена датира вече от десетилетие и за този кратък период той сам създаде своята професионална биография. Изправен лице в лице с новата образователна ситуация,  често се  оказва сам пред предизвикателствата и търси решения за срещаните трудности единствено в училищната общност[1].

Въпросите, свързани с определянето на професионалната идентичност на ресурсния учител, която включва функциите и задълженията, работния график на изпълняваните дейности, разпределението на отговорностите и други, продължават да бъдат дискусионни  сред педагогическата общност.

С право на мнение са създателите на първата магистърска програма и на квалификационния курс за подготовка на ресурсни учители, макар и написаното да е в първо лице, единствено число и да има за цел по най-бързия и конструктивен начин да  представи професионалния облик на ресурсния учител.

Предистория

Първите педагогически специалисти, придобили квалификацията „ресурсен учител“ се обучават във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Началото е през учебната 2003-2004 година, обучението продължава и до днес. В резултат на десетгодишното сътрудничество на преподаватели от Педагогическия факултет на ВТУ и Университетите на Монс и Лувен ла Ньов (Белгия) се създава магистърската програма „Педагогика на деца със специални образователни потребности“ и паралелно с това се осъществява мащабно изследване на процесите на образователната интеграция в българското училище[2].

Първите опити за изготвяне на професионалната характеристика на ресурсния учител са базирани на дейностите, които той изпълнява[3] и се позовават на нормативните предписания на МОН от 2005-2009 г.[4] Тази професионална характеристика е приложима и днес, като тълкуването й може да бъде актуализирано с оглед на текстовете от новия Закон за предучилищно и училищно образование[5].

Като правило, професионалният профил на този специалист се основава на квалификационната характеристика и съответства на резултата от основополагащото образование, респ. на завършената образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, или на продължаващите форми на обучения и квалификации в научната област специална педагогика[6].

Еволюция на училището и образователната практика - нови и все по-високи изисквания 

Проведеното изследване на процесите на образователна интеграция и готовността на българското училище за осъществяването на приобщаващото (инклузивното) образование показа, че основните измерения на подкрепата по принцип са две – адаптацията и сътрудничеството^[7]. Тук сме представили критериите на всяко от измеренията и показателите за оценяване на тяхната функционалност: 

Измерение „адаптация” 

Адаптация на образователната среда (управление и ръководене на подкрепата)

• Физическа, материална дидактическа адаптация (клас, режим, образователно съдържание, дейности);   
• Планиране, организация и структуриране на образователната среда; обновяване на общата архитектура и интериора на сградата;
• Преразпределение на кабинетите и обособяване на ресурсен кабинет; разнообразяване функционалността на класните стаи с кътове за индивидуална работа . 

Адаптация на обучението (преподаване и учене) 

• Индивидуална образователна програма (ИОП) за всеки ученик (конкретни образователни цели, дейности, участие);
• Педагогически стратегии, подходи и методи (колективно учене);
• Функционалност на образователната среда и преподаването – в зависимост от участието (основно условие); осигуряване на необходимите професионални и дидактически ресурси (ресурсен учител, логопед; образователни материали). 

Оценяване 

• Средства за оценяване;
• Оценяване на компетентностите в различна среда;
• Актуализиране на програмата от дейности в резултат от оценяването.

Измерение „сътрудничество”

Сътрудничество на учителите (учител и ресурсен учител)

• Разпределение и график; 
• Екипно сътрудничество с родителите; 
• Наблюдение и участие на директора;
• Продължаващо обучение и професионална квалификация на специалистите.

Сътрудничество с външни партньори (специалисти)

• Участие на психолог;
• Създаване на мрежа от контакти;
• Училище и медико-социални услуги.

Сътрудничество с външни партньори (неспециалисти) 

• Консултиране, работа в екип и участие на родителите;
• Приятели в клас и извън училище.
• НПО.

Успешното осъществяване на приобщаващото образование се оказва по-скоро обвързано с фактора сътрудничество, а степента на адаптацията на образователната среда спрямо потребностите на учители и деца е зависима от приобщаването на ученика към училището и често се случва чрез участието на трето лице. И това научно доказателство определя  безспорната необходимост на училището от ресурсния учител. 

Разработването на професионалния профил на ресурсния учител е процес на моделиране на една професионална идентичност, която придобива своя цялостен облик едва тогава, когато се поставят във взаимовръзка и последователност съответното основополагащо образование и квалификация, придружавани от определени професионални компетентности, които се мобилизират в  изпълнението на конкретни дейности.

С оглед на предписанията на ЗПУО и Проекто-Наредбите за педагогическите специалисти и приобщаващото образование, ресурсният учител заема своята заслужена позиция в основополагащата тенденция на обновения образователен процес – подкрепата на личностното развитие на децата и учениците. Като създава условията за провеждане на индивидуалната образователна програма и разработва, и предоставя дидактически, материални и дейностни  ресурси на учителя на класа, на учениците и в някои случаи, на мултидисциплинарния екип, той изпълнява основната си функция – да осъществява периодична и постоянна педагогическа подкрепа на обучението на децата и учениците със специални потребности.   

Акцентът е поставен върху образователния процес, организиран около индивидуалните способности и потребности на учениците и приспособяващ се към техните интереси и очаквания – както учебни, така и социални. Регулирането на тази взаимовръзка, както и на взаимодействието между всички действащи лица в този процес, изисква поддържането на динамично равновесие между дидактическите и социалните аспекти на процеса.

Качеството на педагогическата подкрепа, предоставяна от ресурсния учител и от всеки друг представител на професионалната общност, допринася за постигането на нов баланс и разнообразие в класическите  форми на обучение, интерпретирани в новата ситуация като ко-преподаване (провеждано от двама и повече учители) и колективно учене (чрез наставления и придружаване). Тяхното изпълнение е възможно само с участието на ресурсния учител!

Очаквайте продължение на темата с представяне на професионалния профил на ресурсния учител.