Как да избегнем преподаването „въпрос-отговор“

Преподаването от типа „въпрос-отговор“ е онази моя практика, заради която понякога се чувствам малко виновна.  Тя обаче е и най-често срещаната практика изобщо при преподаването в училище. Това се случва почти винаги и при въвеждането на новия урок. Получава се сесия с въпроси и отговори, учителят пита – учениците отговарят, вместо учителят първо да обясни ясно и кратко урока и просто да даде конкретния модел за решаване на определена задача.

Учителят: Сега ще ви покажа модела за решаване на този тип задачи. Ето това е уравнението. Кой иска да каже какво трябва да се направи тук?

(И учителят чака 30 секунди някой да вдигне ръка)

Ученик 1: Да намерим решението на х?

Учителят: А преди това? На прав път си, но какво трябва да направим първо?

Ученик 2: Да сметнем х?

Учителят:  Не, не съвсем. Това, което ще направя първо е да….

И урокът продължава по този объркан начин…

Лесно е да разберем защо ние учителите правим това. Искаме учениците ни да участват активно в урока и да останат ангажирани през цялото време. Проблемът при урок, който покрива нови знания и умения, е че в крайна сметка резултатът е даване на разнопосочни инструкции, най-вероятно включващи и грешна информация. Причината е че, децата участват с отговорите си относно материал, по който не са подготвени.

Това би могло да доведе учениците до объркване, тъй като урокът не е предаден ясно и последователно.

Преподаването от типа „въпрос-отговор“ е първият „заподозрян“, когато осъзнаете, че преподаването на новия урок Ви е отнело 30 минути, а не 10 мин., както сте планирали.

Ето няколко идеи как да го избегнете:

1. Споделете своите намерения с класа как ще протече часът – открито кажете на учениците, че ще им покажете модела на решаване на задачите, ще им обясните правилата и т.н., а после ще ги питате дали са Ви разбрали. Ако обявите това в началото, ще е достатъчно, за да не превърнете преподаването на урока в разговор. Освен това ще заострите и вниманието на учениците. Не задавайте въпроси на учениците. Просто им разкажете сбито есенцията на урока. Дори може да им дадете за задача да Ви наблюдават и да Ви прекъснат, в случай, че забравите и ги питате нещо. Моите ученици обожават да им давам подобни отговорности, свързани с това да следят поведението ми.

2. Вдигнете летвата. Преди да започнете преподаването на конкретната част от урока, оставете малко време на учениците да достигнат сами до същността. Особено, ако е математическа задача, нека се опитат първо сами да я решат и да помислят върху вариантите. Този метод би могъл да бъде изключително полезен и в други ситуации, които са свързани с разрешаване на даден казус или проблем. Уверете се, че учениците вече имат базовите умения и знания по темата. В този сценарий децата са ангажирани да разрешат конкретен проблем самостоятелно. Когато има групово обсъждане, знаете, че обикновено участват едни и същи деца и мнозина остават пасивни и дистанцирани.

Те остават ангажирани, защото очакват от вас да им покажете вашия начин на решение (моделът за подобни задачи), и да го сравнят с техния, да видят дали са се справили или къде са сгрешили.

3. Репетирайте предварително урока. Може и да отнема допълнително време, но щедро ще Ви се върне. Когато тренирате какво точно да кажете на класа, ще сте сигурни в представянето на урока – независимо дали е нова теорията, решение на задачата, обяснение на концепция и т.н. Изиграйте го предварително вкъщи и си засечете време.

4. Гледайте си часовника. Следете времето за директните инструкции, може да използвате и хронометър. Ако говорите от 15 мин. и все още не сте приключили, най-вероятно няма да успеете да разкажете урока по-ясно, дори и да продължите. Просто спрете и дайте възможност на учениците си да изпълнят задачата по групи или по двойки.

5. Самонаблюдавайте се. Заснемете кратко видео как давате директни инструкции и после го изгледайте. Това може да е ужасяващо за някои учители, но е невероятно полезно. Често правим предположения за своето преподаване и осъзнаваме само някои от характеристиките на нашето поведение. Когато гледате видео на себе си, ще можете лесно да видите дали преподаването „въпрос-отговор” Ви създава проблеми или не и какви разсейващи въпроси задавате на децата. Така ще можете по-лесно да планирате следващия си урок.

Придържайте се към това инструкциите Ви да са точни, ясни и колкото се може по-кратки.Така ще осигурите на учениците си толкова време, колкото им трябва, да за схванат концепцията и същността на преподаденото от Вас и да изпробват новите си умения.

Какви други стратегии използвате, за да обяснявате уроците ясно и кратко и да избегнете преподаването от типа „въпрос-отговор“?