„Когато в една класна стая има постижения на НВО от 23 до 94 точки, диференцирането е било добър подход“ – интервю с учителя по математика Юлия Генова
Снимка: Виктор Троянов
Отляво надясно: д-р Бриджит Уокър, преподавател във Вашингтонския университет, Латинка Дучева, мениджър комуникации в Център за приобщаващо образование и Юлия Генова, учител по математика, по време на представянето на книгата Диференцираното преподаване в академично разнородни класни стаи като част от конференцията на ЦПО Приобщаващо образование 2019
Поканихме госпожа Юлия Генова да сподели своите впечатления от книгата „Диференцирано преподаване в академично разнородни класни стаи“ специално за читателите на Приобщи.се. В интервюто освен за най-интересното от книгата, тя споделя и за впечатляващи случаи от собствената си практика и за резултатите, които постига като диференцира преподаването си.
Представете се за читателите на Приобщи.се
Казвам се Юлия Генова и съм родом от Пловдив. Майка ми е учител по немски през целия си стаж, а баща ми е инженер. Завършила съм електронна техника и микроелектроника в Технически университет София, филиал Пловдив, и международни икономически отношения в свободния факултет на същия университет. От 4 години съм учител по математика на ученици от трети до седми клас (три години в 202-ро ОУ „Христо Ботев, с. Долни Пасарел, и сега в училище ЕСПА, София)
Разкажете накратко за читателите на Приобщи.се какво представлява диференцираното преподаване и най-вече как го видяхте Вие през призмата на учител по математика на прогимназисти, докато четяхте книгата на Каръл Ан Томлинсън „Диференцирано преподаване в академично разнородни класни стаи“.
Аз открих в книгата потвърждение на моя опит, че диферинцирането помага всички да работят, да са ангажирани и да бележат напредък. Използването на силните страни е похват, който съм сигурна, че много учители използват. Да мислим за потребностите на напредналите ученици и да отговорим на тези потребности е едно от нещата, което ме грабна от първото прочитане. Статистиките ярко открояват факта, че отличниците не са най-успешните хора в реалния свят на бизнес, екипна работа и нужда от социални умения.
Когато се споменава диференциране, всички се сещат за работа с учениците с дефицити. В книгата на Кaръл Томлинсън се отбелязва, че диференцирането не е за краен случай. To е за всички, което дава реално измерение на ролята на работата, обърната към потребностите на всяко дете в класната стая. Контекстът на населеното място, интересите на учениците, здравословното и емоционалното състояние във всеки отделен ден и още много неща са важни за възприятието на учебния материал, за мотивацията, за връзката между децата и техни те учители.
Авторката на книгата използва много метафори, за да улесни разбирането на важни концепции. Коя Ви направи най-силно впечатление?
Благодаря за прекрасния въпрос. Това е едно от най-любимите ми неща от книгата. Думите, с които описва ролята на учителя в класната стая са много точни и запомнящи се. Човек може, четейки тези няколко израза, да си представи голямата картина на успешния учител:
- „Учителят като диригент на оркестър“
- „Учителят като треньор“
- Учителят като джаз музикант. Импровизацията“
Мислите ли, че диференцираното преподаване е възможно в българското училище и кои са факторите, които биха го подпомогнали?
Категорична съм, че е не само възможно, но и желателно, ако искаме училището да е място, където всяко дете реализира потенциала си, има индивидуален напредък и с усмивка идва всеки един ден на училище. Когато те поздравят с името ти всяка сутрин на вратата, когато знаят как си спечелил мача си по волейбол вчера, и знаят, че запомняш по-добре, когато слушаш, няма как да не се чувстваш подкрепен и да не даваш максимума от себе си.
Да се обърне внимание в обучението на новите будители. Директорите да са убедени, че е важно. Родителите да са запознати с полезността на диференцирането в рамките на класната стая за всяко дете. Полезно би било учителските колективи да получат обучение, което да ги информира и да им даде по-голяма убеденост в ползата от диференцирането и личното им израстване, което биха получили като бонус от използването на различните методи за диференциране.
Как бихте насърчили българските учители да прилагат принципите на диференцираното преподаване в своите класни стаи?
Споделянето на успешни практики би помогнало на повече учители да се престрашат да го направят. Прочитането на тази книга ще им помогне много, защото ще видят, че те вече са правили част от нещата и ще разпознаят казуси от своята класна стая. Когато виждаш напредък у всяко дете, се чувстваш горд и работата ти има смисъл. Когато всеки учител се подготвя за урок, дава енергия, време и знания, които ще са с много по-голям ефект, ако са включени елементите на диференциране, защото резултатите ще са по-високи. Защо да не положим още мъничко старание, ако от това зависи да постигаме много по-добри резултати? Диференцирането е като да сложиш очила на този, който има проблеми със зрението, или да сложиш слухов апарат на дете с нарушен слух. Отключва се силата, разкрива се потенциалът на всяко дете.
Каква според Вас е ролята на родителите за успешното диференцирано преподаване и как бихте им обяснили ползите от него за техните деца?
Родителите са важна част от целия процес. Те трябва да бъдат наясно с това какво е диференцирано преподаване и какво е мястото на точно техните деца и какво печелят те от него. Да се поясни, че не се търсят мигновени ефекти, а дългосрочно развитие и израстване. Споделянето на конкретни примери също би повлияло и на родителите. Те са хората, които най-много обичат децата си и няма как да не оценят стремежа за реализиране на потенциала на детето им.
Всеки родител би се почуствал прекрасно да знае, че учителите познават добре детето му и му дават възможност да бъде личност в общността на класа. Редно е да знаем, че родителите не са страна, с която трябва да се борим, а са наш партньор, който трябва да използваме, за да има прогрес и бъдеще за всяко дете. Едно от най-големите притеснения за родителите е да не се решават задачи, които са съответно лесни за добрите или трудни за учениците, които срещат затруднения. Какво по-добро от това да разберат, че ще има задачи за всяко ниво и всеки ще бъде предизвикан спрямо конкретното му ниво в момента.
Разкажете ни за случаи на Ваши ученици, които са станали по-успешни вследствие на диференциране на преподаването по математика в класната Ви стая.
Аз имах в пети клас ученици, които се явяват на състезания, и такива, които не знаят таблицата за умножение. Дадох калкулатори на нуждаещите се и решавахме задачи, които всички в момента научаваха. По този начин всички можеха да напредват. Предварително всички знаят правилата и защо това се случва, и го приемат и разбират. Когато всички бяха на конференция за ученици, се почувстваха значими и имаха своята роля за успеха на техния проект.
Седмокласниците постигнаха много различни резултати, но всеки реализира добри за себе си точки. Когато в една класна стая има постижения на НВО от 23 до 94 точки, диференцирането е било най-доброто и след изпитите всички (ученици, родители, колеги, директор, общност) са уверени, че съм права да използвам диференцирането, защото този с 23 точки е започнал на пробните изпити от 7, а този с 94 е започнал с 46.
Кои според Вас са двете най-важни неща, които българските учители ще си вземат от книгата на Каръл Ан Томлинсън „Диференцирано преподаване в академично разнородни класни стаи“, когато я прочетат?
Докато четях книгата, виждах в примерите лицата на моите ученици. Всеки би видял своето поведение и реакции на своите ученици, родители и колеги. Не е нужно да се справяме сами, когато може да чуем история от друга класна стая, която ще ни даде отговор за нашата.
В книгата срещнах много познати за мен неща и още повече нови, които ми дадоха нови решения. Най-голям плюс за мен бе фактът, че е систематизирано и погледнато от повече ъгли. Ценно е и даването на конкретни стъпки при справяне с конкретни казуси. В книгата са дадени и конкретни истории от различни класни стаи, за да си направи всеки своите изводи и да си вземе каквото му е харесало.
