Как да настроим мозъка на режим „Развитие“

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
16/01/2015 - 10:45

Какво стои в основата на успеха в училище: талант, гени, интелект, среда, мотивация, труд? Поколения от родители и учители са си задавали този въпрос и в различните епохи са се спирали на различни допускания, които често пъти са се оказвали погрешни и дори вредни за подрастващите. А какво показват най-актуалните проучвания по темата?

Преподавателят и психолог Анджела Дъкуърт  изследва различни групи от хора в предизвикателни ситуации, сред които участници в Spelling Bee, служители в отдел „Продажби“ на голяма корпорация, учители в гета и кадети от военна академия. Заключението, до което достига след като анализира резултатите е, че най-стабилният предиктор на успеха не е нито социалната интелигентност, нито добрият външен вид, нито добрата физическа форма, нито дори коефициентът на интелигентност. Най-сигурния предвестник на успеха е нещо, което тя нарича „костеливост“ (на англ. eзик grit).  Това понятие включва устойчивост пред промените и предизвикателствата, постоянство в преследването на целите, умението да се учиш от критики, убеждението че усилията и последователността са в основата на успеха, схващането, че нещата зависят от теб, и промяната към по-добро е възможна и постижима, стига да работиш за нея. Именно нагласата, че успехът се постига с усилена работа и постоянство, и че фиксираните предпоставки като заложби и таланти не са определящи, е нещо, което е необходимо да се възпитава и преподава.

 

Професор Каръл Дуек, която също работи в областта на психологията, нарича тази нагласа „нагласа за развитие“ (на англ. growing mindset). Противоположната нагласа се нарича от специалистите „фиксирана нагласа“ – това е възприятието, което спъва растежа, и което се основава на убеждението, че едни са по-добри от други и това винаги ще е така, че ако нещо ти коства усилия, значи вече си се провалил в него, че има области на знанието, които са непостижими, и резултати, до които някои деца никога няма да достигнат. Това схващане е еднакво вредно за всички деца: за тези, на които е сложен етикет „глупави“ или  „мързеливи“, но и на тези, смятани за способни и талантливи. Причината в първия случай е, че децата са в риск да изпаднат в състояние на заучена безпомощност и да имат хронично занижени очаквания към себе си, а във втория – да останат в руслото на това, което им се „отдава“, пропускайки да изследват други възможности и да приемат всеки неуспех или грешка като окончателен провал и да не правят повторни опити за справяне.

Различията между децата с нагласа за развитие и с фиксирана нагласа, са изследвани дори на физиологично ниво: в мозъка на децата с нагласа за развитие протичат по-активни процеси, които водят до формиране на повече невронни връзки, иначе казано, техният мозък „расте“ и се развива като редовно трениран мускул. 

 

Ето и няколко базисни принципа, които залягат в основата на изграждането на „нагласа за развитие“:

1. Научете децата, че да работиш усилено не е срамно, и това че полагаш усилия не представлява компенсация за нисък потенциал. Напротив, колкото повече се стараеш, толкова по-умен ще станеш, защото интелектът не е нещо, което или имаш, или нямаш – той е набор от умения, които се развиват през целия живот.

2. Обяснете им също, че ако правиш грешки, това не означава че си глупав. Когато работиш върху нови и трудни задачи, трудностите които трябва да преодоляваш, помагат на мозъка да расте.

3. Когато поощрявате децата за добрите им резултати, похвалете ги за положените усилия, поинтересувайте се как са достигнали до този отговор, вместо просто да им казвате, че са добри ученици или че този предмет им се отдава.

Ако подходите по втория начин, по думите на професор Каръл Дуек, все едно казвате на детето: „Мога да надникна вътре в главата ти и да преценя колко си умен.” Но ако в поощрението си се фокусирате върху успеха като процес, тогава настройвате детето към нагласа за развитие.“

4. Представете на децата ученето като път, в края на който стои усвояването на дадено умение. Създайте им усещането, че очаквате от тях рано или късно да изминат пътя, и че всички са способни да го направят.

За да постигнат този ефект, учителите в една гимназия в Чикаго заменили оценката „Слаб“ с „Все още не“. По този начин учениците, които не се били представили добре, знаели, че им трябва още време и работа, за да постигнат добър успех, а не че просто са се провалили и толкова.

Изграждането на нагласа за развитие у децата, разбира се, не се изчерпва с тези четири принципа. Преди всичко е важно и значимите за тях възрастни да притежават или поне да припознават тази нагласа като своя.

 

Александра Ангелова, Център за приобщаващо образование

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин