Манипулиране на поведението

Родителят споделя: „Довечера има родителска среща. Страхувам се да отида. Имаме проблем с поведението. Знам какво ще каже учителката: „Синът Ви говори в час и пречи на останалите. Вземете мерки.” Вкъщи винаги говорим и той обещава, че няма да прави повече така, но на другия ден отново се случва.”

Учителят  споделя:

„В класа си имам ученик, който непрекъснато проваля работата ми, защото много говори. Забележки от вида „Престани да говориш, да се въртиш!” не помагат, а сякаш го карат да прави точно това.  Проблемите се задълбочават. Говорих с родителите да поговорят с детето си и да се опитат да променят поведението му в клас, но и това не помага.  Споделих с близък психолог и той ми каза неща, които съм прилагала, но не винаги има резултат.”

 Специалистът съветва:

В училището често се налага да се решават различни проблеми, свързани с поведението на учениците. Тези проблеми са многобройни – разсеяност, невнимание, агресивно поведение, липса на интерес към обучението, бягство от час и др.

Коментари на учителите към родителите като: „Синът/дъщеря Ви не внимава и говори в час.”, „Детето Ви е умно, но не довършва задачите в час”, или „Синът Ви много се бие с другите деца”... и др. всъщност често са предизвикани от добрите намерения на учителите и желанието им да работят в партньорство с родителите за справяне с проблемното поведение.

Не винаги предложението на учителите към родителите да вземат мерки у дома е ефективно, защото детето се държи по един начин в училище и по друг в къщи и това предложение е твърде общо. За да поставите основите на едно успешно сътрудничество с родителя, е важно да представите ситуацията възможно най-конкретно – в какво се изразява проблемното поведение, в кои часове/междучасия се наблюдава, колко често се случва.

В стремежа си да преподава по най-добър и пълен начин материала, учителят  прави забележки на ученика, който нарушава дисциплината. Но тези забележки не действат и сякаш засилват още повече нежеланото поведение, нараства и раздразнението на учителя и двете състояния сякаш се подхранват едно друго. Това е така, защото много често ние обръщаме внимание на негативното поведение, отколкото на позитивното.

С негативното поведение детето привлича внимание/предизвиква някакви емоции във нас и се отличава от другите и това е така, защото ние му обръщаме внимание. Това е една от причините негативните поведения да се повтарят, защото по-често се разпознават от нас.

Добре е, преди да направим забележка на ученика, да се опитаме да разберем (анализираме) защо прави така и какво би могло да предизвиква това негово поведение. Всеизвестна истина е, че за всяко поведение си има причина.

Много от похватите за справяне с подобни ситуации се оказват познати за учителите и родителите. Но те ги прилагат интуитивно и без резултат. Няма резултат, защото  техниките се прилагат епизодично, без ясна цел какво точно се стремим да променим в поведението на ученика и липсва последователност по пътя на осъществяването на целите.

Съвети към учителя и родителя:

Първа стъпка: Направете списък с неприемливите поведения, които ученикът показва. Срещу всяко поведение напишете подходящо въздействие. Вашата предварителна подготовка ще ви даде ефективно въздействие към нежеланото поведение (това може да бъде - лишаване от любими дейности, събития, предмети за известно време - без физически наказания).

Опознайте интересите на детето и ги използвайте като „въдички” във вашата работа за подкрепа на доброто поведение Говорете с детето и му обяснете какво поведение очаквате и ще подкрепяте. Даваните награди от учителя са реални и приемани с трепет от децата, като подсилват положителното поведение. Изберете награда, която ще е значима за детето, т.е. „да се хване на въдичката” (защото една награда е значима за едно дете, но при друго не работи и не предизвиква стремеж). Затова е необходимо да се опознаят интересите на детето, за да може да се прилагат такива награди, с които да го „закачим на въдичката”, за да започне да се стреми/формира новото поведение.

Втора стъпка: Когато правите забележки на ученика, се опитайте те да не носят негативен характер. Например: Престани да говориш или да дърпаш съученика си! (по този начин обръщаме внимание на лошото/негативно поведение и неволно го подкрепяме). Вместо това, би могло да се каже позитивно и неутрално: „Не харесвам/одобрявам поведението, което видях, така че, ако продължаваш по този начин,  ти ще изгубиш привилегията да играеш с топка в междучасието или да си на компютъра и т.н.” Желанието на детето да  задържи привилегията ще бъде и неговата мотивация за промяна, което е едно успешно начало за постигане на самоосъзнаване и самоконтрол.

Трета стъпка:

Опитайте се да описвате поведението не качествено, а количествено.

Изказвания като „Детето говори много в час.” са неточни. Много често нашата преценка за това как изглеждат нещата зависи от нашето състояние (отпочинали, по-напрегнати или раздразнителни). Вчера ученикът говореше повече, но ние бяхме отпочинали и не ни се струваше, че говори много. Днес ученикът говори по-малко , но ние сме уморени и дали не ни се струва, че той говори повече от вчера.... За един учител определен брой обаждания може да са малко, но за друг да са много...

В резултат на тази неопределеност трудно могат да бъдат поставени цели за промяна на поведението. Ученикът не може да разбере колко трябва да се промени, за да заслужи одобрението на учителя.

Четвърта стъпка:

Изберете едно нежелано поведение, което искате да промените в ученика.

Наблюдавайте и отбелязвайте колко пъти в час се проявява.

Игнорирайте старото поведение, стига да не е вредно за здравето на ученика или другите деца.

Подкрепяйте веднага новото поведение. Направете така, че детето да разбере за какво точно го подкрепяте. Наградата трябва да бъде давана веднага и непрекъснато. Наградата може да бъде похвала, потупване по рамото или по ръката, усмивка, нещо материално (вкл. стикерчета, печати, жетони), време и достъп до любима дейност, похвала пред родителите и др.

Когато се формира новото поведение постепенно започнете да оттегляте непрекъснатите подкрепления и преминете към епизодични.

Никога не отнемайте награда, която детето е спечелило!

Пета стъпка:

Предотвратяване на поведението преди да се случи.

Най-добрият начин за предотвратяване на нежеланото поведение е просто да информирате детето какво очаквате от него и да работите за подкрепата на тези очаквания.

Дайте му да разбере, че ако почувства, че не може да се контролира за по-дълго време, да ви даде знак и вие ще се опитате да му съдействате.

 Шеста стъпка: 

Най-доброто въздействие е когато учителят/родителят се научат да предвиждат събитията, които биха довели до проява на едно нежелано поведение и да работят за отстраняването на тези събития или намаляването на силата им. Добре е да се разговаря/научи  детето да се опита да усеща ситуациите, в които може да изгуби контрол и да дава знак. Това е първата стъпка за формиране на осъзнатост в ученика за собствените му емоции и това е първата стъпка към формиране на самоконтрол от страна на детето.

Ако положението продължава да е напрегнато и усещате, че не успявате да се справите сами, е наложително да потърсите специализирана помощ.

Снимка: Jupiterimages