Визуализацията при ученето

Какво имаме предвид под „подходи за визуализация”?

Визуализацията като част от учебния процес в предучилищна и начална училищна възраст не разчита само на видяното:

Виждам нещо -> Разпознавам го ->Разбирам какво е то

Използване на зрението се основава на преживяване, което включва всички сетива, но при което, водеща роля има зрението. По този начин образователното преживяване за детето става цялостно, емоционално.

По отношение на детската тревожност е необходимо да имаме предвид няколко важни неща:

• Процесът на учене в ранна възраст е стресов за детето сам по себе си. Този стрес може да бъде положителен, или отрицателен, той протича бързо и кара детето да изразходва много енергия.
• Децата нямат, както възрастните, изградени защити и при тях емоционалния отпечатък е по-силен.
• Когато детето изпитва когнитивни затруднения, положителният стрес може да се превърне в тревожност, в депресия, да накара детето да се изолира.
• Дейностите за визуализация могат да допринесат за преодоляването на негативния стрес и да увеличат положителната самооценка чрез подобряване на самовъзприемането, възприемането на околния свят и осъзнаване на начина, по който другите възприемат света.

Визуализацията трябва да доведе до резултат, който да е четим, разбираем, да се съхрани в паметта на детето и да бъде използван при следващ случай, когато дразнители, свързани с този образ провокират отново паметта.

По време на процеса на визуализация, входящата информация се свързва с емоциите в общ визуален опит, обхващащ цялата картина.

Защо визуализирането на образи е толкова важно за детското развитие? Защото:

-         подобрява паметта

-         подобрява пространствената ориентация

-         намалява стресът при учене в ранна възраст

-         помага за установяване на връзката между нещата от материалния свят и мисловната представа за тях

Визуализирането на образи позволява на детето да изгради осъзнаване за пространството около него и за света, който го заобикаля. Визуализирането подобрява усещането за мястото на детето в заобикалящата го среда – например, детето осъзнава, че възрастните са големи, а децата са малки.

Зрението и визуализацията позволява на детето да види света в различни цветове и форми, което води до мултисензорно възприятие за света. На тази основа се случва и аналитичното възприемане от страна на детето на околния свят, докато то става по-голямо.

Снимка: Виктор Троянов