5 съвета за по-лесно творческо писане

Търсите начини как да подкрепите детето в писането? Ето няколко съвета, които могат да бъдат от полза.

Погледнах домашното на дъщеря ми и дъхът ми спря. Детето, което на 18 месеца правеше смислени изречения и съчиняваше стихотворения на 4 години – сега, на 10, работеше усърдно върху доклад за любимата си книга. Начинът обаче, по който домашното ѝ изглеждаше, показваше трудностите ѝ да пише. Не само граматичните и лексикални грешки, но и обърканите думи, идеи и дори липсата на логически връзки, свидетелстваха за това.

Досега детето ми не е било диагностицирано нито като изоставащо, нито като надарено. Тя се старае много, от време на време се затруднява, но като цяло си личи на какво набляга учителят: ако това е математика, тя напредва там, ако е правопис, тя се съсредоточава върху него.

Как всичко това обаче развива умението ѝ да пише текст? Когато я попитах, тя ми обясни, че задачите се оценяват предимно по дължината им. Една страничка увод, последвана от абзац описание на главния герой, още един за лично мнение и voila: готов доклад!

Говори ли учителят за избора на правилните думи? Не. А за организирането и оформлението на идеите? Не. За вдъхновения и хрумвания? За тезата? Мамо, не помагаш! Истината е, че едва когато тя се разплака, осъзнах колко права беше. Не помагах. По-лошото – не  знаех как да помогна.

Подобно на много съвременни училища, и в това на дъщеря ми, наблягат върху оценките на тестовете. Въпреки големите класове, ниските бюджети и многото деца с майчин език, различен от английски, учителите някак си съумяват да повишат оценките по математика и четене. Но стандартните тестове в основните училища не покриват умението за писане и логическо мислене. Затова е и много лесно именни тези умения да се изплъзнат на оценъчната система, базирана на суха информация.

Какво може да направи един родител?

След като отхвърлих предлаганата литература (повечето от която е наложена на учителите и смея да твърдя – недобре написана), намерих разрешение на проблема: „Причини да пишем“[1] и „Ученическа тетрадка”[2] от Дъглас Б. Рийвс[3]. Въпреки че книгите му са предназначени за ученици в началното училище и техните родители, могат да бъдат вдъхновение и за ученици в прогимназиален етап.

Нека скучноватите заглавия не ви отблъскват. Рийвс пише с невероятен усет към читателя, а чувството е сякаш консултира директно и само Вас. Дори и дъщеря ми с удоволствие предпочита да ѝ чета преди лягане „Ученическата тетрадка“ вместо доскоро любимата ѝ книга.

Ето някои съвети, извлечени от идеите на Рийвс (и изпробвани заедно с дъщеря ми), които да развият уменията и желанието на детето Ви за себеизразяване и то в писмен вид:

1. Показвайте на детето своята любов и подкрепа

Какво съпътства първите неуверени крачки на Вашето дете, когато прохожда? Окуражителни думички, подкрепа и ентусиазъм...

Наблюденията на Рийвс за разликата между типичната реакция на родителите при прохождането и при първата писмена задача на детето разкриват същината на проблема, който той повдига. Както авторът отбелязва, когато бебетата правят първи опити да ходят, ние ги засипваме с невероятно внимание и въодушевление, радваме се на всяка тяхна крачка. Напътстваме ги и им показваме колко добре се справят. Но когато малко по-порасналите ни деца, ни показват резюмета на книга от домашното, осеяни с грешки, правим ли същото? По-скоро не. По-често родителите поправят всяка грешка в написаното и дават купища съвети. Когато пък са в настроение на умиление, ги хвалят с комплимент като „страхотна работа“ за творение, което може съвсем да не бъде такова.

Накратко – забравяме това, което сме знаели като млади родители, а именно, че бурният ентусиазъм и високите очаквания не са взаимоизключващи се. Рийвс препоръчва да се отнасяме към писането на детето си със същите силни емоции с каквито сме посрещнали първите им стъпки в ходенето. Фокусирайте се върху хубавото и ги похвалете с възможно най-конкретни подробности, а после предложете някои подобрения на текста. Постарайте се да избегнете общите приказки и даването на съвети.

• „Можеш ли да намериш дума, по-подходяща от „интересен“?“
• „Този абзац леко ме обърква. Може би, ако просто ми обясниш какво се опитваш да кажеш, заедно ще намерим по-добър начин да го напишем.“
• „В този абзац има някои много добри изречения, но се чудя дали те не трябва да дойдат след като ни разкажеш какво се случва в историята.“

Нищо от това не е лесно. То изисква истинско отдаване и усилия от страна на родителя по много специфичен начин. Но точно защото училището не развива способностите за систематично писане, подобна подкрепа е един от най-важните видове помощ, която можете да предложите.

2. 5-минутна практика

Въпреки че обикновено учителите изискват от учениците си да четат определено време на ден (или определен обем текст), малко от тях поставят същата задача и за писането. Основавайки се на идеята, че обобщението е необходимо умение за надграждане на ученето – независимо дали става дума за писане на бележки за теста по химия или резюме на роман, Рийвс препоръчва да посветим малко време и на обобщението. Тази задача е подходяща за деца от втори клас нагоре. С други думи, ако детето Ви чете по 30 минути на ден, нека чете 25 минути, а за оставащите 5 – да  обобщи набързо прочетеното. Тази всекидневна практика помага както за разбирането на текста и развиване на аналитичното мислене, така и за натрупване на базовите умения за създаването на собствен текст.

3. „Таен дневник“

Насърчавайте творческото писане у детето. Разкрийте му тайната за писане на дневник или на тетрадка за идеи. Факт е, че писането в училище (дори и в началното училище) се фокусира върху усвояване на конкретни текстови структури. Рийвс отбелязва, че ако едно дете има възможност да използва своето въображение и да изследва, то овладяването и създаването на формален текст би имало много повече смисъл за него.

Дори не е задължително подобен тип дневник да бъде на хартия. Рийвс разказва как е боядисал в мазето си една стена в бяло и насърчил детето си да я превърне в своя „стена на идеите“. Тя бързо станала „фабрика за идеи“, покрита с много истории, снимки и картини, списъци с асоциации.

От домашната лаборатория: след като прочетохме личния ми дневник и как съм била тормозена в 7-ми клас, с дъщеря ми поговорихме за това как дневникът помага в емоционално трудните моменти. След това използвахме обикновена тетрадка, плат и лепило, и направихме неин собствен таен дневник. Успокоих я, че никой няма да го чете или пък да поправя грешките ѝ. И въпреки нейния ентусиазъм, аз не хранех големи надежди тя да го използва. Но още на следващия ден, когато влязох в стаята ѝ, я мернах да затваря тетрадката си над страница микроскопичен текст. Вероятно написаното изобилства от грешки, но тук целта не е текстът да е граматически издържан. Това, което прави дневника полезен, е че предлага на детето място, където да пише за удоволствие, а не за оценка.

4. Мозъчна атака. Генериране на идеи.

Едно от най-лесните и забавни неща, на които един родител може да научи детето си е изкуството на внезапните идеи и хрумвания. Често обаче пропускаме да си дадем време за генериране на идеи, притиснати от краен срок за предаване на домашното. Ако с детето си изследвате брейнсторминг техниките, когато нямате ограничение откъм срокове, можете да му помогнете да стане много по-уверено в разсъжденията си и логическото мислене.

Дъглас Б. Рийвс предлага следните стъпки за действие, дори и когато детето Ви повтаря разстроено: „Не знам за какво да пиша! Нищо не ми хрумва.“

• Списък с понятия/асоциации: Помолете детето си да измисли списък с думи, отнасящи се до основна категория: страшни животни; любими храни; неща, които родителите казват твърде често. Чрез списъка детето ще визуализира идеите си на листа.
• Излизане извън рамките: Насърчете детето си да мисли извън рамките с въпроси, които не се подчиняват на логиката и реалността. Няколко от примерите на автора: Как биха се отнасяли с теб хората, ако имаше 8 ръце? Ами ако можеше да четеш мислите на хората?
• Действие: Какво може да се случи след това? Какво би станало, ако можехме да видим всичко на забавен каданс? Ами ако го забързаме? Когато детето Ви пише своя история може да се води от своите вече написани идеи и да преодолее моментното творческо блокиране.
• Изображения: Разгледайте с детето картини, снимки и дори абстрактни изображения и го помолете да запише своите интерпретации и асоциации. Това ще бъдат идеи за негови бъдещи проекти.

5. Напишете писмо до някоя известна личност, министъра на образованието или любимия му автор

Писмо, написано до възрастен – било то оплакване до министъра за качеството на училищния обяд, или пък до любимия автор на детето с молба да напише продължение на любимата му книга, може да помогне на детето Ви да открие по-смислени причини да стане добро в писането. А ако получи отговор, урокът ще бъде още по-ценен. Затова напишете и изпратете истинско писмо.

Успех!