Ресурсният учител
Съгласно новия Закон за предучилищното и училищното образование, детската градина и училището имат отговорността и ресурсите да организират предоставянето на подкрепа на всяко дете и ученик, който в даден момент може да се нуждае от такава. Това означава и нова организация на работата. От една страна се формира координиращ екип, който проследява процеса на оценка и на дейности по обща подкрепа за всички деца и ученици и допълнителна подкрепа за децата и учениците със СОП, с хронични заболявания, в риск или с изявени дарби. Към педагогическите специалисти в детската градина и училището се присъединява и ресурсният учител. Досега той подкрепяше детето или ученика със специални образователни потребности в ресурсния кабинет или в класната стая, но като външен за организацията на училищните дейности специалист. Съгласно ЗПУО, сега ресурсният учител е постоянна част от екипа в детската градина и училището и работи в сътрудничество с останалите педагогически специалисти, учители, психолог, педагогически съветник, логопед, като подкрепя образователния процес на децата и учениците със специални образователни потребности, така че те да бъдат в най-голяма степен част от общността на класа (групата) и на училището (детската градина).
В тази връзка, обръщаме поглед към профила на ресурсния учител. Потърсихме гледната точка на проф. Анелия Гърбачева, учен с принос към академичното и практическо знание за приобщаващото образование.
Проф. дн Анелия Гърбачева е преподавател по Специална педагогика в Педагогическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, с научноизследователска дейност в областите специална педагогика и психология, методология на подготовката на учители и ресурсни учители, разработване на методики за функционално оценяване на глобалното развитие на децата. Проф. Гърбачева е ръководител на магистърската програма "Педагогика на деца със специални образователни потребности" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", на квалификационния модул "Инклузивното (приобщаващото) училище" в НИОКСО-Банкя и на научно-изследователски проекти.
Нейните монографии включват: "Екологичният подход в инклузивното образование", "Участие в образователния процес на 6-9 годишните деца в състояние на интелектуална недостатъчност (През погледа на изследователската практика)", "Методика за функционална оценка и работа с деца с умствена изостаналост и аутистичен спектър на развитие".
В дисертационния труд на тема „Хронотопография на прехода от образователна интеграция към инклузия. Импакт за познавателното и социалното развитие на децата в състояние на интелектуална недостатъчност“ е разработен концептуалният модел на процеса на образователна интеграция в българското училище, основан на съвременни теоретични възгледи с доказана научна престижност.
Повече за работата на проф. Гърбачева можете да прочетете на нейния уеб сайт: http://e-psychoeducation.eu/
Дебютът на ресурсния учител на педагогическата сцена датира вече от десетилетие и за този кратък период той сам създаде своята професионална биография. Изправен лице в лице с новата образователна ситуация, често се оказва сам пред предизвикателствата и търси решения за срещаните трудности единствено в училищната общност[1].
Въпросите, свързани с определянето на професионалната идентичност на ресурсния учител, която включва функциите и задълженията, работния график на изпълняваните дейности, разпределението на отговорностите и други, продължават да бъдат дискусионни сред педагогическата общност.
С право на мнение са създателите на първата магистърска програма и на квалификационния курс за подготовка на ресурсни учители, макар и написаното да е в първо лице, единствено число и да има за цел по най-бързия и конструктивен начин да представи професионалния облик на ресурсния учител.
Предистория
Първите педагогически специалисти, придобили квалификацията „ресурсен учител“ се обучават във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Началото е през учебната 2003-2004 година, обучението продължава и до днес. В резултат на десетгодишното сътрудничество на преподаватели от Педагогическия факултет на ВТУ и Университетите на Монс и Лувен ла Ньов (Белгия) се създава магистърската програма „Педагогика на деца със специални образователни потребности“ и паралелно с това се осъществява мащабно изследване на процесите на образователната интеграция в българското училище[2].
Първите опити за изготвяне на професионалната характеристика на ресурсния учител са базирани на дейностите, които той изпълнява[3] и се позовават на нормативните предписания на МОН от 2005-2009 г.[4] Тази професионална характеристика е приложима и днес, като тълкуването й може да бъде актуализирано с оглед на текстовете от новия Закон за предучилищно и училищно образование[5].
Като правило, професионалният профил на този специалист се основава на квалификационната характеристика и съответства на резултата от основополагащото образование, респ. на завършената образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, или на продължаващите форми на обучения и квалификации в научната област специална педагогика[6].
Еволюция на училището и образователната практика - нови и все по-високи изисквания
Проведеното изследване на процесите на образователна интеграция и готовността на българското училище за осъществяването на приобщаващото (инклузивното) образование показа, че основните измерения на подкрепата по принцип са две – адаптацията и сътрудничеството[7]. Тук сме представили критериите на всяко от измеренията и показателите за оценяване на тяхната функционалност:
Измерение „адаптация”
Адаптация на образователната среда (управление и ръководене на подкрепата)
- Физическа, материална дидактическа адаптация (клас, режим, образователно съдържание, дейности);
- Планиране, организация и структуриране на образователната среда; обновяване на общата архитектура и интериора на сградата;
- Преразпределение на кабинетите и обособяване на ресурсен кабинет; разнообразяване функционалността на класните стаи с кътове за индивидуална работа .
Адаптация на обучението (преподаване и учене)
- Индивидуална образователна програма (ИОП) за всеки ученик (конкретни образователни цели, дейности, участие);
- Педагогически стратегии, подходи и методи (колективно учене);
- Функционалност на образователната среда и преподаването – в зависимост от участието (основно условие); осигуряване на необходимите професионални и дидактически ресурси (ресурсен учител, логопед; образователни материали).
Оценяване
- Средства за оценяване;
- Оценяване на компетентностите в различна среда;
- Актуализиране на програмата от дейности в резултат от оценяването.
Измерение „сътрудничество”
Сътрудничество на учителите (учител и ресурсен учител)
- Разпределение и график;
- Екипно сътрудничество с родителите;
- Наблюдение и участие на директора;
- Продължаващо обучение и професионална квалификация на специалистите.
Сътрудничество с външни партньори (специалисти)
- Участие на психолог;
- Създаване на мрежа от контакти;
- Училище и медико-социални услуги.
Сътрудничество с външни партньори (неспециалисти)
- Консултиране, работа в екип и участие на родителите;
- Приятели в клас и извън училище.
- НПО.
Успешното осъществяване на приобщаващото образование се оказва по-скоро обвързано с фактора сътрудничество, а степента на адаптацията на образователната среда спрямо потребностите на учители и деца е зависима от приобщаването на ученика към училището и често се случва чрез участието на трето лице. И това научно доказателство определя безспорната необходимост на училището от ресурсния учител.
Разработването на професионалния профил на ресурсния учител е процес на моделиране на една професионална идентичност, която придобива своя цялостен облик едва тогава, когато се поставят във взаимовръзка и последователност съответното основополагащо образование и квалификация, придружавани от определени професионални компетентности, които се мобилизират в изпълнението на конкретни дейности.
С оглед на предписанията на ЗПУО и Проекто-Наредбите за педагогическите специалисти и приобщаващото образование, ресурсният учител заема своята заслужена позиция в основополагащата тенденция на обновения образователен процес – подкрепата на личностното развитие на децата и учениците. Като създава условията за провеждане на индивидуалната образователна програма и разработва, и предоставя дидактически, материални и дейностни ресурси на учителя на класа, на учениците и в някои случаи, на мултидисциплинарния екип, той изпълнява основната си функция – да осъществява периодична и постоянна педагогическа подкрепа на обучението на децата и учениците със специални потребности.
Акцентът е поставен върху образователния процес, организиран около индивидуалните способности и потребности на учениците и приспособяващ се към техните интереси и очаквания – както учебни, така и социални. Регулирането на тази взаимовръзка, както и на взаимодействието между всички действащи лица в този процес, изисква поддържането на динамично равновесие между дидактическите и социалните аспекти на процеса.
Качеството на педагогическата подкрепа, предоставяна от ресурсния учител и от всеки друг представител на професионалната общност, допринася за постигането на нов баланс и разнообразие в класическите форми на обучение, интерпретирани в новата ситуация като ко-преподаване (провеждано от двама и повече учители) и колективно учене (чрез наставления и придружаване). Тяхното изпълнение е възможно само с участието на ресурсния учител!
Очаквайте продължение на темата с представяне на професионалния профил на ресурсния учител.
[1] Моник Дюпре, Стратегии за продължаващото обучение, (97-108), Посока: Училищна интеграция, 2008, (с. 97).
[2] Реализирани научноизследователски проекти на тема: „Изследване на процеса на училищна интеграция“ (2009-2012); „Университетски екип за придружаване на процесите на училищна интеграция“ (2009-2012).
[3] Гърбачева, А. (2007). Парадигмата за интегрираното обучение. В Посока: училищна интеграция. (31-44).
[4] МОН. (2004). Ръководство за работа на директора и учителя през учебната 2004-2005 г. Интегрирано обучение.
[5] ЗПУО (2016).
[6] Гърбачева, А. (2010). Новите учители. http://e-psychoeducation.eu/bg/blog/novite-uchiteli_l.b_id.2
[7] Резултатите от проведеното изследване (2010-2014 г.) са анализирани в дисертационния труд на тема: „Хронотопография на прехода на образователна интеграция към инклузия. Импакт за познавателно и социално развитие на децата в състояние на интелектуална недостатъчност“., защитен на 24 октомври 2014 г.
проф. дн Анелия Гърбачева, преподавател по Специална педагогика в Педагогическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“,ръководител на магистърската програма "Педагогика на деца със специални образователни потребности" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".