Педагогика на свободното време

Какво означава педагогика на свободното време? Преди всичко трябва да дадем отговор на този въпрос, а именно: това са съзнателните усилия на обществени фактори или институции, и на отделната личност  за рационално провеждане на свободното време. Такава организация и самоорганизация на времето, при която личността има формираща стойност и извършването на такива дейности, които имат значение за нейното развитие. Свободно е времето, което остава извън задължителните дейности – работно време, време за сън, физиологични потребности, пазаруване, домакински труд, пътуване от и до работа, грижи за деца и възрастни хора. Поведението през свободното време има такъв характер, че не е приоритетно в живота на хората. Често пъти ние го провеждаме в зависимост от конкретни условия и ситуации, а не според разбиранията за неговото рационално използване.

 Свободното време от гледна точка на педагогиката е труден проблем, защото засяга сфера на дейност, в която хората сами трябва да определят как да използват и с какво съдържание (дейности) да запълнят своето свободно време. Педагогиката, в цялата й пъстрота заобикаля живота на човек по всевъзможни начини. Необходимо е малко повече информираност в обществото, за да си дадем сметка колко неща учим в житейски ситуации без да подозираме.

Кратко анкетно проучване с учебна цел, свързано с този въпрос даде възможност да се наблюдават реакциите на хората (в случая петнайсет респондента) след предоставяне на бланка за отговор на въпроса „Какво разбирате под разумно (рационално) използване на свободното време?“. Изненадата беше свързана с неоспорим факт, а именно, че почти половината от респондентите не бяха се замисляли върху това, какво се крие в понятието „разумно използване на свободно време“ и неговата същност.

Оказва се, че рационалното използване на свободното време, напълно основателно се разглежда като проблем на Педагогиката на свободното време. Това се потвърди в разговорите с хората и в сериозните противопоставяния от тяхна страна. Противопоставяния, произтичащи от убеждения им, че свободното време не подлежи на организация и се случва спонтанно. Друго противопоставяне, което стана въпрос за дискусия беше свързано с групите словосъчетания – правилни и неправилни, изразяващи оценките за начините на провеждане на свободното време въз основа на някакви критерии. Респондентите изказаха мнения, че щом се говори за свободно време не е редно то да се определя, като правилно или неправилно проведено.

Краткият анализ на двете основни функции на педагогиката на свободното време – гносеологическа и нормативна, се оказва не по-малко предизвикателство в практиката. По отношение на гносеологическата функция и концепциите за рационално провеждане на свободното време и неговите форми, в единият случай науката се основава на теоретично обосновани концепции, както в сферата на социологията, така и на икономиката, психологията, педагогиката през различно историческо време (Попов, Л., Педагогически аспекти на свободното време, с. 374-376). Тези концепции същевременно играят ролята и на научни критерии за рационалното използване на свободното време (пак там). Втората разновидност са житейските мнения по отношение на рационалното използване на свободното време, които се установиха в разговора с респондентите и техния отговор на въпроса: „Какво разбирате под рационално използване на свободното време?“. Оказа се не лесна задача, да предразположиш хората да отговорят на подобен тип въпрос.

От друга страна прави впечатление, колко размисъл провокира това у самите тях, отговорите на които не успяха да намерят на момента. Може би, тук е удачно да се сподели и едно спонтанно мнение, което след това не беше отразено в анкетния лист на един от респондентите, че всъщност няма свободно време в неговия живот, защото ако не работи, прекарва остатъка от денонощието в сън. След като сънят е част от задължителните дейности, то заключението от негова страна беше, че той със свободно време не разполага. Идеята първоначално да се изследва свободното време на база неговото съдържание се оказа значително по-трудна, защото в комуникацията с респондентите се установи, че болшинството от тях до момента на нашият разговор не отчитаха значението и наличието на това време в техния живот. Отговорът на този въпрос провокира у тях разсъждения, за същността на свободното време и съдържанието с което го запълват. Що се касае до нормативната функция на Педагогика на свободното, която основна задача е да предлага идеи, да дава насоки на хората относно това, как да използват свободното си време, в срещата с нашите респонденти това се случи съвсем естествено. Първата и много важна стъпка в тази посока бе предизвикването на интерес в хората, към същността на свободното време и неговото съдържание.

Ако трябва на база конкретни критерии да се направи кратък анализ на дадените отговори, то в този случай, от една страна би се изходило от нагласите на хората свързани с това, дали да планират оползoтворяването на свободното си време или то да се случва спонтанно. Според анализите, 10 от тези 15 души имат конкретни планове как да го използват (четене на книги; срещи с приятели; разходки; културни развлечения; косене в градината и оформяне на лехи; екскурзии в планината; спорт; гледане на филми; разкрасяване; време прекарано с любимия човек, рисуване и др.). Докато при 5 души се забелязва сериозна неопределеност в отговорите (вършим неща, които ни правят по-щастливи; човек прави зареждащи неща и не мисли за нищо; да го използвам за каквото ми хрумне; и др.). От друга страна може да се изходи от критерий свързан с осъзнатостта и неосъзнатостта на свободното време. Тук също се запазва следното съотношение, 10 от 15-те респондента, които практически планират свободното си време осъзнават и неговото съществуване, докато при останалите 5 не е на лице осъзнатост и ясна представа, за какво и как да използват свободното време.

Наблюденията в реакциите и отношението на хората към свободното време са повод да се замислим, че способността ни да „всеем“ ред в него и респективно в съдържанието (дейностите) му има пряко отношение към развитието на обществото като цяло. Все пак развитието на обществото започва от личностното такова и когато отсъства осъзнатост за това, апатията към ежедневието и безразличието взимат превес.

За много специалисти именно хората, които извършват дейностите в свободното си време, имащи значение за тяхното усъвършенстване и напредък, може да се твърди, че са го използвали рационално. По този повод консултанта по управление на времето Мелиса Рафони, казва, че да прекараш времето си разумно (рационално), означава „да го планираш така, че да постигнеш целите си, да се занимаваш с дейности, които те доближават до целите ти.“

Източник: Попов, Л., Педагогически аспекти на свободното време, София, 2010