Съвременни тенденции в пространствата за учене

Снимка: I ОУ "Н. Й. Вапцаров", Берковица  Източник: www.whata.org

Течащото в момента общественото обсъждане на Наредбата за физическата среда в детските градини и училищата, актуализира въпроса как да трансформираме вече не функционалните пространства в училище в приветливи, безопасни и най-вече подкрепящи процеса на учене места. Изследванията показват, че физическата среда влияе върху академичния успех на учениците и затова образователните институции трябва да отчитат неговата роля и работят за повишаване на добавената стойност, която физическата среда носи.

Наредбата задава много изисквания към средата, но по-важното е да видим защо го прави и каква философия е залегнала в нея отвъд списъците с инвентар за всяко помещение.

Защо се налагат тези промени? Най-краткият отговор е, че новите ни разбирания за това къде и как учим, изисква промяна на средата, в която учим и освен естетически и осъвременяващ ефект, промяната би трябвало преди всичко да подкрепя новия процес на учене. Но преди да предефинираме пространствата, трябва да предефинираме мисленето „къде и как учим“.

Все още в повечето училища пространството следва ритъма – коридор, по който учениците преминават, класни стаи, в които влизат, сядат с поглед към дъската, пред която е застанал учителят. Тази организация следва представата ни, че децата учат само в класната стая, а учителят им предоставя знания под формата на преподаден материал. Традиционната подредба задава принципа, че един човек, учителят – „държи и дава знание“, а „другите го получават“, затова той е отпред и всички погледи са насочени към него. Но в света на интернет, тази парадигма е ирелевантна както за учениците, така и за учителя, за който е невъзможно и прекалено стресиращо да удържа ролята на единствен носител на знание. Той постепенно и естествено започва да се осъзнава като ментор, който чрез своите знания и опит насочва учениците в отсяването на информацията и нейното осмисляне.

Истината е, че ние учим навсякъде и по всяко време, и училището трябва да разшири представата си за учебния процес извън класната стая. Ние учим най-вече като търсим, откриваме, експериментираме, участваме и споделяме. Затова начинът, по който се провежда учебния процес се променя.

Съвременните изследванията върху ученето показват, че промяната на позицията от слушатели в участници, води до по-дълбоко ниво на осмисляне и запомняне. А подредбата на столовете в класна стая, която дава възможност за общуване лице в лице със съучениците насърчава споделянето. Изискванията към средата са тя да е така организирана, че лесно да се променя във варианти – слушане на лекция, работа по групи, места за самостоятелна работа и подготовка. За целта, пространствата трябва да гъвкави, да обединяват формални и неформални дейности като обединяват в едно формални (класни стаи) и неформални (коридори, фоайета, места за хранене) пространства.

Средата, подредена с мисъл за постоянно учене и обмяна на знания, опит и умения задава правила на общуване между учениците и учителите, където всеки може да е ментор на другия, а училището да бъде възприемано като „лаборатория за учене“.

Виждаме колко много пространствата влияят върху ученето. Те може да окуражават споделянето, дискусиите или работата заедно или да задават послания за тишина.

След въпроса защо се налага промяната, нека видим как да я направим така, че тя да бъде смислена и да не изневерява на идеята. Физическата среда е част от цялостната концепция на училището за неговата визия и мисия, и следва да е измислена така, че да подпомага поставените цели.

Дизайнът на едно пространство е тъкмо неговото измисляне.

Целта на дизайна е да решава проблеми и възпитава отношение и поведение, затова всяка реновация трябва да бъде предшествана от проучване на потребностите на ползвателите. Дизайнът е процес, а не продукт и въвличането на всички заинтересовани лица е от съществено значение. Пространствата за учене трябва да бъдат развивани от тези, които ги използват и те да зададат концептуална рамка – за какво и как ще се ползва даденото пространство. Ролята на дизайнера е да мине през процеса заедно с ползвателите и да облече нуждите в работещи предложения.

Дизайнът трябва да бъде мислен и през сензорната стимулация – екрани, меки цветове, добро осветление и интересни форми, но преди всичко като среда за хората, т.е. комфорта и нуждите на хората са поставени на преден план.

Някои ученици споделят, че не посещават часовете, защото столовете са неудобни. Макар и твърде пресилено като причина за по-ниска посещаемост на часовете и училището, то едни удобни и комфортни места за самоподготовка и общуване в училище биха успешно се конкурирали с близките кафенета и градинки.

Не на последно място стои въпросът с финансирането на промяната на училищната среда. Но финансирането не е и първото условие тя да се случи. Промяната на средата, която да следва философията ѝ, трябва да бъде направена първо на ниво концепция за всяко отделно училище – какво иска да постигне и защо. А осъществяването ѝ ще варира от изваждане и реновиране на складираното в мазето, дарения и труд от родители и доброволци до влагане на сериозни средства в строеж, ремонт, дизайн и обзавеждане според възможностите на училищата и общините.

Най-голямата опасност промяната да не се случи, е да се вторачим в „бутането на стени“ и изпълняването на указанията от наредбата безкритично, което освен огромен ресурс, не е гаранция, че ще постигнем нужното предефиниране на пространствата според нуждите на всяко едно училище, неговите ученици и учители.

В заключение нека да кажем, че с правилен подход цялата сграда може да бъде превърната в пространство за учене като ученето излезе от класната стая, формалните и неформални пространства започнат да преливат едно в друго, а отправната точка на дизайна да е удобна и естетически удовлетворяваща среда за хората, които я обитават. А какви резултати ще получим, ще зависи от въображението и находчивостта, които вложим.

В следващите статии по темата ще Ви разкажем за добрите примери от нашата действителност, за най-честите проблеми в училищната среда и какви решения можем да приложим.