''Какъв е смисълът да знаеш нещо, ако не можеш да го споделиш?!"

'Какъв е смисълът да знаеш нещо, ако не можеш да го споделиш?!

Как да не помогнеш на някого, който среща трудности?!''

Това ни каза г-жа Мария Петрова, старши възпитател, координатор на доброволци и родител от Пловдив в отговор на нашия въпрос защо участва в инициативата за споделяне на идеи и опит на ПРИОБЩИ.СЕ – ''Как бихте подкрепили дете в 1 клас, което има трудности в училище?''.

И това наистина е и смисълът, и едно от най-мощните средства за приобщаващата подкрепа – да споделиш. Да споделиш знанията, уменията и опита си, да споделиш притесненията и успехите си, да споделиш времето и емоциите си, да споделиш идеите и мечтите си, а също и да приемеш това, което другите искат да споделят с теб.

Тук публикуваме отговорите на трима професионалисти и един родител *, които ни разказаха как биха подкрепили едно дете в първи клас, което все още не може да чете и това го кара да губи вяра в себе си. Макар че отговорите им са облечени в думи, ще видите, че са писани със сърце.

''Бих използвала всичките нагледни игри, които съм събирала от доста места, за да покажа по практичен начин онова, което произнасям. После ще го помоля да го повтори с мен, а накрая да измислим заедно подобни примери. С радост ще седна до него навън, за да броим камъчета, да подреждаме букети с малко и много цветя... Бих направила много пъзели, които са със смятане, четене... ''Сами се 'решават''' ще си каже и ще се похвалим за отлично свършената 'лесна работа'. Ще нижем бижута с големи мъниста, ще ги правим със симетрични цветове, с увеличаващи се размери... Ще пишем с много цветове, ще слушаме приказки и ще играем с кукли-герои. Изтриваемите карти също са много удобни... После ще си нарисуваме сами камъчета домино, морски шах..., за да развиваме мисленето и т.н... Вече съм създала доста такива, с които забавлявам децата, но и много идеи все още 'събират прах'.

Аз съм старши възпитател, но организирам много инициативи за децата на Пловдив като координатор на доброволците /и аз съм една от тях/ към Детски отдел на Регионална народна библиотека "Иван Вазов". Една от тях е Лятна читалня на открито в парка. Там идват много дечица, които имат нужда от специално внимание. За тях подбираме индивидуални игри и те толкова се забавляват, че не искат да си ходят.

Има много игри като: цветно судоку с букви, разпознаване на буква в 'нахвърляни', оцветяване/украса на вазичка с букви, дописване на много възможни букви в една дума, за да се получат различни, лото/пъзел с букви и срички, изписване на букви като животни

Много е важно дечицата да чувстват, че успяват. Повечето игри трябва винаги да завършват с някакво поощрение за тях - не винаги материално. Аз им създавам цветни тетрадки, в които пишат с моливи всяко изречение /вече са втори клас/, а накрая ги обявявам за най-красивите! Получават картинка /за оцветяване/, която е на прекрасна пчеличка или бухалче.

Важно е и да ги оставяме да ни четат 'по техния начин' - такива прекрасни истории ще чуете, че ще си ги спомняте дълго. После почетете две думи Вие, една дума-те. Проверете вярно ли са се досетили какво е искал да публикува писателят. Объркайте се няколко пъти - голям смях пада!

Всички игри за концентрация са много полезни, защото е важно да се научи да помни буквите, които вече е прочело, та да ги свърже в една дума и да я каже. Забелязали ли сте, че "краставица" и "царевица" са доста объркани :) думи?!

Нека учи кратки римушки наизуст или скоропоговорки. Това много помага на ума да отвърже езика.

Обичат да четат и текстове, в които някои от думите са заместени с картинки. Като ги минете няколко пъти - ще прочете и думите, които винаги сте казвали Вие, а сега познавате картинките на свой ред.

Не пречи и да 'натриете нослетата' на съучениците - подгответе думичките предварително и го вдигнете НАРОЧНО, за да им покаже ;)

Имам още много игри, които съм правила с първолачета, а и сега 'тренирам' малката си дъщеря.

Едно ми стана ясно на 100% - възприемат много по-добре, когато: са навън, когато могат да пипнат, да видят цветно, да чуят от друг, да го кажат с доизмисляне, да го превърнат в нещо чрез творчество, да им е лесно...''

г-жа Мария Петрова, старши възпитател,координатор на доброволци и родител, гр. Пловдив

''Първо, бих спряла да го карам да чете пред всички. Евентуално насаме бих предложила да следи реда с линийка. Бих попитала логопед дали това прилича на дислексия и при положителен отговор бих препоръчала на родителите да опитат с логопедична терапия. Междувременно бих дала на детето някаква възможност да се почувства умно - напр. като разказва устно истории, отговаря на въпроси и пр. Може би има нещо, в което може да помогне на свой затрудняващ се приятел?''

г-жа Зорница Христова, изд. Точица

''Първо, няма да го изпитвам пред класа. За да не се притеснява, няма да изпитвам и други негови съученици. След часовете ще го викам в стая, различна от класната - библиотека, стая по интереси, и ще му давам да чете книжки. Ще му помагам в четенето, а когато прочете цяла дума вярно, ще го поощрявам. С него трябва да работи и логопед, освен ресурсен учител. Преди и след всяко занятие със специалистите, ще се искам съвети за конкретни дейности, които съм решила да правя с детето през деня. Ще направя табло на класа как се справят  всеки ден с ученето и дисциплината. Ще се старая детето да получава положителни оценки ако не в ученето, то при дисциплината. Но стимулирането на такова дете, дори и при най-малкия успех, е разковничето за "отключване" положителната нагласа и желанието за учене. Важно е и децата от класа да се стимулират да му помагат - било в учебните дейности, било в междучасията и свободното време.

г-жа Петя Перпериева, начален учител в първи клас

''Бих работила по изграждането на самочувствие и успокояване на детето. Бих организирала вълшебен кът за четене, до който само децата като Ради да имат достъп. Представям си го обзаведен с удобен, фотьойл или диван с весела дамаска. Нека в него да има книжки с красиви, жизнерадостни картинки, множество книги за любими телевизионни и други герои, мисловни карти, моливи, боички, листове и пластелин. По възможност, да има и тиха, успокояваща музика. Идеята е този кът да е достатъчно привлекателен, за да може детето в него да се чувства спокойно и удобно, дори привилегировано. Бих обяснила на това дете, че това е вълшебен кът, в който всички герои оживяват и помагат на децата да се научат да четат. Нека детето повярва в магията на четенето.

Всяко дете има някакъв талант. Той може да помогне на детето в изграждането на самочувствие. Нека то да рисува или моделира буквите, да прави триизмерни думи от пластелин, започвайки от имената на любимите си герои, например. Нека после да измисли прилагателни за тях. Нека рисува своите герои. А после да избере книжка, която го интригува и започне с кратки думи и имена, докато учителят прочита останалата част от изреченията, а детето следи с поглед. Важно е историите да го интригуват и провокират желанието му да чете: веднъж, а после - повече пъти, една и съща книга.

Имам дете, което е силно емоционално и има проблеми с четенето. Бих искала да помогна на други родители, споделяйки своя опит при работата с него. Това е система, измислена от мен и дъщеря ми, която има затруднения с четенето. Мисля, че за сега нашата вълшебна система дава добър резултат.’’

г-жа Емануела Карагюлева, родител

снимка: Photl.com

________________________________________________________________________________

Госпожа Петрова и госпожа Перпериева могат вече да очакват по пощата своите прозорче за четене и държач за молив, както и един подарък със специално значение за нас – сборник с идеи за забавни и образователни игри и дейности „Веселата страна на ученето”.

Госпожа Христова подарява своите награди на дете, с което работим, и има нужда от тях, за което й благодарим. :)

А госпожа Карагюлева и нейната малка принцеса ще получат още един приятел в своето приказно царство -  Живко, жирафът, който не се побираше в книжката .