Обратната връзка, която е задължителна

След като осъзнах колко е важна за децата, с които работя, обратна ми връзка към тях по отношение на поведението им и положените усилия и колко е важно тази обратна връзка да бъде позитивна и да води до развитие, осъзнах, че също толкова важна е и обратната връзка, която ние получаваме от децата за своите действия и думи. Това, разбира се, не е някакво велико откритие, но въпреки това, често забравяме, че в много от случаите поведението на децата е провокирано не от нещо в самите тях, а:

      от нещо в средата, която ние сме или не сме структурирали така, че те да се чувстват спокойни и да имат желание и възможност наистина да учат и да се развиват;

      от нещо в дейностите, които сме подбрали за тях – задачи, които са прекалено трудни или прекалено лесни, задачи, които вече не са им интересни, задачи, в които не виждат смисъл, задачи, които са напълно нови и непонятни...;

      от нещо в нашето собствено поведение и състояние – забелязали ли сте, че когато сте нервни и резки с децата, те също се изнервят; изнервят се и, когато не могат да следват и спазват нашето темпо. Когато сме уморени и вяли, те също стават такива или напротив реагират по-бурно, за да предизвикат по- интензивен отговор от наша страна.

Ето защо преди да потърсим причината за поведението на детето в нещо друго, е важно да я потърсим в нещата, които са в непосредствена близост – отговаря ли средата на нуждите на детето, за да изпълни дейността, която сме подбрали за него в момента? Адекватно ли е нашето поведение – даваме ли ясна инструкция, подбрали ли сме добре материалите, степента на трудност, мотивиращите фактори?

Говорейки за поведението на детето като обратна връзка към нас, е важно да помним и друго - ако ние можем в обратната си връзка към него съзнателно да избираме и моделираме нещата, които му казваме и правим, така, че да постигнем желания резултат, неговите реакции винаги са непосредствени и неподправени.

Но дали е лесно да тълкуваме правилно поведението на децата?

Не, дори никак.

Дали успяваме да разберем какво ни „казват”, когато мълчат и свеждат поглед, когато хвърлят предмети, когато викат, стават, тичат из стаята?

Да, понякога.

И колкото по-сериозно и задълбочено направим усилие за това разбиране, толкова по-градивен ще бъде диалогът между нас и децата, толкова по-ясно ще разбираме какво комуникират те чрез поведението си, толкова по-адекватно ще планираме своя отговор така, че да постигаме целите си като професионалисти или родители.

Хубаво е да си зададем също и въпроса „Отговорност или отговор е поведението на децата?” Разбира се, то е и двете. От една страна, чрез поведението си те отговарят на нещата от средата си – вътрешна и външна, непосредствена и в резултат на цялостния контекст, в който са потопени. Но поведението им е и тяхна отговорност -  да избират и контролират своите действия и реакции. Разбира се, това се очаква все пак в някакви разумни граници предвид етапа от развитието или в зависимост от етапа в живота си, в които се намира детето.

Нашата роля е да подкрепим децата в овладяването на тази своя отговорност и да ги научим да дават обратната си връзка (както позитивна, така и негативна) по разбираем, социално приемлив и еднозначен начин.

Обикновено правим това естествено или като част от някаква установена практика – учим деца да ни дадат знак по определен начин (с вдигане на ръка, например), ако имат нужда от помощ или искат нещо; да ни казват, ако нещо ги притеснява или имат нужда от почивка; да ръкопляскат, когато нещо им е харесало; да попитат учтиво можем ли да им обясним нещо.

За някои деца обаче комуникацията по установения начин може да е затруднена, затова на помощ идва използването на различни картинки (картинки със зелен и червен светофар, с усмихнато или тъжно човече), използването на жестов език, модифициране на социални жестове, ако извършването им е невъзможно (например, по-ниско вдигане на ръката, тропане с крака вместо пляскане с ръце), използване на по-кратки фрази. (напр., „помощ” вместо „бихте ли могли да ми помогнете”), др.

Процесът на получаване на обратна връзка от децата значително ще се улесни и подобри, ако започнем съзнателно да я търсим и да създаваме възможности да ни я дадат, ако я ценим и взимаме предвид в действията си. Това ще скрепи връзката на доверие и сътрудничество между нас и децата и ще направи работата ни по-ефективна, защото ще можем да базираме решенията си на база мнението на децата.

С пожелание за усмихната обратна връзка: