Когато детето "няма СОП", а има нужда от допълнителна подкрепа

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon
12/01/2017 - 13:30

През август 2016 г. влезе в сила Държавният образователен стандарт за приобщаващо образование – ДОС ПО, който поставя на ново, по-високо ниво както приемането, така и ученето, и участието на всички деца в училище, без различията да бъдат пречка. Въпреки това Стандартът, както и ЗПУО не отменят всичко започнато до момента и не „строят нова къща“, а се стремят да помогнат на училището да се открие, като подкрепяща институция в своя опит. Всяко училище има опит и вътрешни механизми за помагане, но те бяха преди всичко интуитивни и разчитаха на добрите сърца на учителите и работещите в него. Сега този опит се подрежда през призмата на роли и отговорности в училището без да изгуби от живата връзка с децата и между участниците. ЗПУО както и ДОС ПО към него дават ориентири за практиката във всяка детска градина и всяко училище.

През следващите месеци тук, в рубриката "Реформата в приобщаващото образование", нашият експерт в приобщаващото образование, училищния психолог и член на работната група по ЗПУО и ДОС ПО - Анет Маринова, ще се опита да даде насоки за разрешаване на специфични случаи, така че участниците в тях да получат необходимата подкрепа.

Казусите представляват хипотетични случаи, които предлагаме за размисъл и с които вие, нашите читатели, може да се сблъскате в своята практика, зад тях не стоят конкретни лица.


КАЗУС 1:

Дете в приемно семейство не е прието да се обучава в класа заедно с останалите децата в училището, в което е записано, защото макар, че е в трети клас, детето няма развити социални или други умения, както и академични знания. Учителката казва, че детето трябва да мине на ресурсно подпомагане. Приемната майка смята, че това не е решение, защото детето няма СОП.


 

Първата важна стъпка е да се осигури пространство за разговор между учителката и родителите, при който спокойно да се обсъдят основанията на учителката и различната гледна точка на семейството. Много по-вероятно е приемните родители да не са склонни да се съгласяват с училището, когато се отправя към тях послание за известни трудности с детето, за което се грижат. Обикновено приемните родители очакват детето да прояви затруднения в училище, защото те са се срещнали с тях в хода на взаимно им опознаване и живеене с него. Но също така, не е изключено и да не са подготвени за подобна ситуация. При всеки случай е нормално да реагират с несъгласие, още повече, поради обществената отговорност, която носят грижейки се за дете в риск. От друга страна, директното назоваване и насочване към специални образователни потребности (СОП) по-скоро има негативен смисъл и не се очаква родителите спокойно да приемат идеята за ресурсно подпомагане в обучението. В допълнение, липсата на социални умения не е основание детето да се определя със СОП. Ето е важно защо взаимовръзката между училището и родителите да се запази и изгражда на основата на доверие и честен разговор.

Втората стъпка е предоставяне на коректна информация на родителите за възможностите за допълнителна подкрепа за децата в училище от гледна точка на правата на детето, необходимите и налични ресурси на училището, начините на  организиране и осигуряване на подкрепа в обучението, оценяването на напредъка, документите и всеки един въпрос, който касае обучението на детето, ангажиментите на училището, екипа на детето и участието на родителите. Много често родителите имат непълна или неточна информация за допълнителната подкрепа в обучението или  са изпълнени с опасения за  стигматизиране на детето, влияние върху самочувствието му и негативни ефекти за отношенията му с останалите деца. Затова е много важно включването на училищния психолог в разговора с родителите.

Участието на детето в обсъждане на възможностите и нуждата от подкрепа в училище както и гледната точка на детето имат ключово значение за посоката на срещата и вземането на решение. Предварителната подготовка за провеждане на срещата трябва да се ориентира от информацията за детето, неговата възраст, личностови специфики, историята на неговото развитие. Информацията за детето следва да се организира и анализира, така че да се постигне разбиране за детето. Добре е детето да бъде подготвено за срещата чрез предварителен разговор с училищния психолог.

В процеса на напредване на разговора и преминаването към конкретен план за действие се финализира с решение да се установят отношения с един участник от екипа, с който детето и родителите ще комуникират и чрез който ще се координират приносите на останалите членове от екипа за подкрепата за личностно развитие.  Обикновено това е училищнен психолог или ресрусен учител, който координира екипа за личностно развитие на детето в нивото на допълнителна подкрепа.

 

Снимка: StockSnap.io

Ако ви е харесала тази статия, запишете се за нашия бюлетин