Кой е ресурсният учител

Съгласно новия Закон за предучилищното и училищното образование, детската градина и училището имат отговорността и ресурсите да организират предоставянето на подкрепа на всяко дете и ученик, който в даден момент може да се нуждае от такава. Това означава и нова организация на работата. От една страна се формира координиращ екип, който проследява процеса на оценка и на дейности по обща подкрепа за всички деца и ученици и допълнителна подкрепа за децата и учениците със СОП, с хронични заболявания, в риск или с изявени дарби. Към педагогическите специалисти в детската градина и училището се присъединява и ресурсният учител. Досега той подкрепяше детето или ученика със специални образователни потребности в ресурсния кабинет или в класната стая, но като външен за организацията на училищните дейности специалист.  Съгласно ЗПУО, сега ресурсният учител е постоянна част от екипа в детската градина и училището и работи в сътрудничество с останалите педагогически специалисти, учители, психолог, педагогически съветник, логопед, като подкрепя образователния процес на децата и учениците със специални образователни потребности, така че те да бъдат в най-голяма степен част от общността на класа (групата) и на училището (детската градина).  В тази връзка, обръщаме поглед към профила на ресурсния учител. Потърсихме гледната точка на проф. Анелия Гърбачева, учен с принос към академичното и практическо знание за приобщаващото образование.

Проф. дн Анелия Гърбачева е преподавател по Специална педагогика в Педагогическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, с научноизследователска дейност в областите специална педагогика и психология, методология на подготовката на учители и ресурсни учители, разработване на методики за функционално оценяване на глобалното развитие на децата. Проф. Гърбачева е ръководител на магистърската програма "Педагогика на деца със специални образователни потребности" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", на квалификационния модул "Инклузивното (приобщаващото) училище" в НИОКСО-Банкя и на научно-изследователски проекти. 

Нейните монографии влючват: "Екологичният подход в инклузивното образование", "Участие в образователния процес на 6-9 годишните деца в състояние на интелектуална ннедостатъчност (През погледа на изследователската практика)", "Методика за функционална оценка и работа с деца с умствена изостаналост и аутистичен спектър на развитие". 

В дисертационния труд на тема „Хронотопография на прехода от образователна интеграция към инклузия. Импакт за познавателното и социалното развитие на децата в състояние на интелектуална недостатъчност“ е разработен концептуалният модел на процеса на образователна интеграция в българското училище, основан на съвременни теоретични възгледи с доказана научна престижност. Повече за работата на проф. Гърбачева можете да прочетете на нейния уеб сайт: http://e-psychoeducation.eu/

За нас е удоволствие да представим втората част на нейния основополагащ текст за ресурсния учител.

Кой е ресурсният учител.pdf

Компетентностите на ресурсния учител

Разработеният професионален профил се основава изцяло на образователната ни действителност. Той е вдъхновен от ежедневната практика и професионалните взаимоотношения в училището, а така също и от работата на изследователите по приобщаващо образование от различни страни, като се позовавам на екипа по Специална педагогика във Висшите педагогически училища на Вод и Вале (Швейцария)[1].

Създаденият модел е изграден на принципа на мозайката - всяка част допълва цялото, за да се даде пълната картина на педагогическата подкрепа в училище. В резултат, имаме пред себе си единен образ на ресурсния учител. До него, във функционална обвързаност са и останалите действащи лица в образователния процес.

Яснотата на компетентностите, на задълженията и отговорностите са в основата на адаптацията на образователната среда и обучението, на успешното сътрудничество и екипната работа в училище. Именно затова, всеки от участниците в образователния процес може да потърси и да намери своя отговор на въпроса „кой е ресурсният учител?“.

По този начин, директорът като на длан вижда своите отговорности по осигуряване на необходимите професионални и материални ресурси за допълнителната подкрепа на децата и учениците със специални образователни потребности и за тяхното активно участие в образователния процес. От своя страна учителят може да се запознае и да разсъждава за същността на допълнителната подкрепа, за начините на планирането, на организацията и предоставянето й. Ресурсният учител може да се погледне като „в огледало“ и да направи самооценка за начина си на работа и да планира професионално самоусъвършенстване. Информацията е полезна и за родителите, защото позволява формиране на балансирани очаквания към  училищните постижения на техните деца.

Представеният модел остава важен и за самата академична общност, защото може би няма по-висока отговорност от тази тя да има капацитета и готовността за провеждането на всички форми на обучение на педагогическите специалисти, респективно, на учителите и ресурсните учители, с оглед на хармонията между научноизследователските търсения и актуалните потребности на образователната система.

Кой е ресурсният учител ?

Ресурсният учител е една от новите фигури в образователната система в България и в редица други страни. Той е педагогически специалист с квалификация в областта на специалната педагогика и приобщаващото образование. Като активно практикуващ учител е отговорен за подготовката, организацията и провеждането на индивидуалната образователна програма на група от 2-8 деца и/или ученици със специални образователни потребности. Основната му функция е осигуряването на периодичната или постоянната педагогическа подкрепа на образователния процес, реализирана в седмичната заетост от 40 часа, от които 18 са за работа в клас и индивидуална работа, 10 – за подготовка на общодидактически ресурси, 10 – за съвместна работа с учителя на класа и за екипна работа с други специалисти и с неспециалисти, 2 – за консултации и извънкласна дейност. Фокусът на дейността е осигуряването на необходимите ресурси за педагогическата подкрепа на обучението с оглед на индивидуалните способности и потребности.

1. Област на академични компетентности:

Знания за децата и учениците със специални образователни потребности, образователната интеграция и приобщаващото обучение

Първата група компетентности е вплетена в процесите на организираното обучение и показва личните достижения на професионална осведоменост. Тя събира основните знания и умения, необходими за познаване на децата и учениците, с които ресурсният учител работи. Критичният поглед, който се изисква за всяка високо специализирана професия е гарантиран от познаването на различните модели на тълкуване на особеностите в развитието и класификациите на уврежданията, от една страна и на теориите и практиките на специалната педагогика и приобщаващото образование, от друга страна. Само познавайки тези области в тяхното развитие, ресурсният учител ще има възможност да направи аргументиран избор за използването на една или друга теория в своята практика с децата.

2. Област на педагогически компетентности:

Индивидуаално, диференцирано и приобщаващо обучение – преподаване и учене

Втората група компетентности са основани на познанието на педагогическата ситуация, процесите на преподаване и учене, и подходите и методите на обучение, чрез което се направлява подкрепата на образователния процес. Определящи са уменията на ресурсния учител за индивидуална и диференцирана работа с детето, основана на познаване на потребностите му и съдържаща краткосрочни образователни цели, а така също и постоянно оценяване на напредъка. Включени са умения за групова работа и за организиране на образователната среда в класа за по-добро учене, участие и самостоятелност на децата. 

3. Област на компетентности:

Възпитание и формиране на социално поведение

Приобщаващото образование е преди всичко комплекс от социални нагласи и отношения. Именно затова отговорността на ресурсния учител е насочена както към подкрепа на психологи     ческия климат в класа и училищната общност, така и за възпитание на отношения на уважение и себеуважение в учениците.

4. Област на компетентности за професионално сътрудничество:

Сътрудничество и работа в мултидисциплинарен екип

Приобщаващото образование не е самотно усилие, на един учител, на един специалист. То е преди всичко екипен труд. Сътрудничеството на ресурсния учител на различните нива – при изготвяне на училищните политики, при реализиране на училищните практики и с участниците в процеса на подкрепата е условие за успеха на всеки и най-вече, за общия успех на всички.

5. Област на социални и граждански компетентности:

Работа в общността

Приобщаващото училище не е цел само за себе си, то е условие за изграждане на приобщаваща общност, култура и общество. Затова на ролята на ресурсния учител като медиатор към по-широката общност и като гарант за противодействие на практиките на изключване е отделено специално внимание.

6. Област на компетентност за кариерно развитие:

Актуализация на знания и кариерно развитие

Приобщаващото образоване е непрекъснат процес на развитие. Затова е непрекъснат и процесът на учене и на само-рефлексия.

В заключение

Към обстойния списък от компетентности могат да бъдат прибавени и други, и това потвърждава, че подготовката на ресурсния учител е сложен и продължителен процес, който не завършва с излизането от Университета. Напротив, той продължава и в следващите етапи на кариерно развитие, а когато става въпрос за организираните форми на продължаващо обучение на педагогическите специалисти, респ. на ресурсните учители би следвало да се знае, че резултатът от това обучение рефлектира както в тяхното самоусъвършенстване, така и в усъвършенстването на училищната система.

Стремежът към постоянство в професионалната квалификация е свързан преди всичко с личната нагласа да се научиш да учиш и в същото време да започваш отново да учиш, или да се научиш да продължаваш да учиш, казва Едгар Морен. Свързан е също и с убедеността на директорите на училищата и детските градини, че когато учителите учат, за да учат по-добре и учениците, се постига усъвършенстването и на образователната система.