5 бързи и лесни начина да диференцирате преподаването си

19/09/2018 - 09:30

Когато стане въпрос за работа с деца с обучителни трудности, първото нещо, което обикновено ни идва наум да направим като учители, за да подкрепим тези деца, е индивидуален подход.

Как обаче да индивидуализираш подхода си в класна стая с 25 деца, всяко от които на различно ниво на развитие, с различни потребности и интереси? Отговорът е един – трудно. Задачата става още по-предизвикателна, когато добавим тематичните планове, работата по проекти, административните задължения, които изяждат от времето ни за подготовка…

И все пак мисията е възможна.

Един подход, който бихте могли да прилагате, за да индивидуализирате подхода си, е използването на т.нар. компенсаторни стратегии (акомодации). По същество акомодациите включват адаптирането на средата и методите на представяне на учебното съдържание, по начин, който да помага на ученика да участва в учебния процес. Целта им е да «заобиколят» и компенсират слабите страни на детето, така че то да може да продължи да учи.

По-долу ще намерите кратък списък с примерни, лесни за реализация и не толкова времеемки за подготовка, акомодации, които могат да се използват в подкрепа на деца с обучителни затруднения. Имайте предвид, че дори и тези подходи да са посочени като ефективни за ученици с установени специални потребности, всички деца в класната стая ще извлекат полза от тях.

1. Разкажете на класа какво ще учите днес, преди да започнете с урока. Липсата на план и ясна организация на часа, създават объркване и висока тревожност при някои деца. Определете място на дъската, на което всеки път записвайте целите за часа и често се връщайте към тях, докато преподавате, за да покажете как информацията, която представяте в дадения момент се свързва с тези цели

2. Вкарайте ритуали или стандартни елементи в структурата на всеки час. Например винаги започвайте с 3-минутна забавна задачка със състезателен елемент, с която да „загреете“ децата или с нестандартен интересен факт от вашата предметна област. Ясната повтаряща се структура на часа сваля напрежението и създава усещане за сигурна среда.

3. Позволете на учениците да изберат как да ги изпитате – устно или писмено. Дайте им няколко(но все пак не много на брой) варианти, между които да избират. Със сигурност целта на проверката е да ни информира дали и до каква степен съответният ученик е овладял конкретните учебни цели и не би трябвало да има значение как той ще демонстрира това. Основните характеристики на Българското Възраждане, например, освен чрез тест, спокойно могат да бъдат представени в плакат, устнапрезентация пред класа, концептуална карта или статия в съвременен исторически блог.

4. Лесно може да индивидуализирате задачите за домашна работа или активностите в час като промените дължината, крайния срок или крайния продукт, който очаквате от различните деца. Ако прецените, че дете с обучителни трудности няма да се вмести в рамките на часа с 10-те задачи от теста, предложете му да реши 8 и му възложете останалите две като допълнителна домашна работа.Ако децата трябва да упражнят поздравите на английски език, дайте им възможност да изберат дали да напишат песничка с най-популярните поздрави, или да нарисуват комикс, или да подготвят картичка, която след това да изпратят на дете в съседно училище.

5. Когато в рамките на часа трябва да преподадете голям обем от информация (нещо, което сигурна съм ви се случва твърде често), разделете я на малки части, между които планирайте бързи кратки прекъсвания, в които вие или някой от класа да перифразира и обобщи това, което току-що сте представили.Това може да става по различни начини – чрез асоциация, ключова дума или фраза, едно изречение, което да обобщава най-важното. По този начин помагате на децата да кодират информацията и по-лесно да я прехвърлят в дълговременната си памет, както и ги учите да открояват важните елементи от детайлите. Ако го направите под формата на игра – напр. подавайки топка или теглейки томбола, за да изберете кой да го направи – ще мобилизирате децата да бъдат по-внимателни за следващото „парче“ информация.

Със сигурност въображението ни може да направи списъка с компенсаторни стратегии и техники неизчерпаем. Все пак каквато и акомодация да изберете, не забравяйте, че за да има тя ефект за конкретно дете, прилагането й трябва да е резултат от добре обмислена и целенасочена реакция към специалните потребности на детето.Най-общо при избора на компесаторни техники може да се придържате към три основни принципа:

Не изпускайте от поглед учебните и урочните цели.
Уважавайте нуждите на детето – избягвайте дейности, които могат да му причинят тревожност или негативна реакция.
Предлагайте алтернативи – помогнете на детето да си избере с какво да се занимава като му дадете няколко, но не прекалено много опции.