Инициативата „Играя, съобразявам, толерантен съм” - Павлета Димитрова, СОУ “Димитър Талев“, гр. Добрич

1.Представяне на практиката.

ИНИЦИАТИВАТА „ИГРАЯ, СЪОБРАЗЯВАМ, ТОЛЕРАНТЕН СЪМ”

Идеята за тази инициатива се зароди след занятие в логопедичния кабинет с деца от предучилищна група. Първоначално бе създадена играта, в която всяко дете трябваше в ситуация на зрителна депривация, да се справи със задачата – да улови картонени рибки, следвайки гласовите инструкции на своите съученици. В изработването на макета за играта се включиха самите деца. Те направиха рибките и въдиците – от пръчици с връв, в чиито  краища прикачиха малки магнити. Завързването на очите автоматично фокусира вниманието върху другите сетива и така децата започнаха да усещат света по съвсем различен начин.

Първоначално децата възприеха играта като закачка. Започнаха да се смеят на „рибаря“ (със завързаните очи), на който никак не му беше лесно да улавя рибките, защото те постоянно се местеха от ляво на дясно. След като всеки влезе в ролята на рибар, нещата се промениха. Децата започнаха да разпитват за хора, които наистина не виждат добре, интересуваха се как се придвижват те по улиците, как пресичат пешеходната пътека, как се обличат и как се хранят, как четат...

Така се зароди инициативата в СОУ ”Димитър Талев” – гр. Добрич „Играя, съобразявам, толерантен съм”. Тя се провежда на 3 декември – Международен ден на хората с увреждания. В рамките на кампанията децата се информират относно различните видове нарушения, намират и споделят истории, за да разберат и усетят, че хората със специални образователни потребности полагат много усилия, за да постигат целите си  със собствен темп, способности и мисъл, свързани с ежедневието им. Децата играят от сърце, проучват и представят отговори на въпросите как се помага на човек с нарушено зрение, с увреден слух или с двигателни проблеми. Чрез различни дейности те разбират какво да направят при среща с хора с увреждания, какъв начин на комуникация е подходящ за използване в различните случаи, каква помощ могат да предложат, а не на последно място развиват и уважение към правото на човека с увреждане да избере, да откаже или да обясни от какво се нуждае.

В рамките на училищната практика се използват игри за развитие на пространствената ориентация на децата, на речта и социалните отношения и инициативата за развитие на толерантност и съпричастност към децата с различни образователни потребности. Важно е в процеса на обучение да се развиват всички възможности и канали, през които децата получават информация за себе си, за другите и за света около тях. Използваният в училището метод се основава на съчетаването на елементи от метода на сензорната депривация и рефлексията, основана на споделяне на опит и преживявания при преминаване през различни роли.

Целта на играта е да се развият уменията на децата да се ориентират в пространството само чрез гласови инструкции. На всяко едно от децата се завързват очите, като останалите им подават словесни инструкции как по-бързо и лесно да уловят картонени рибки с малки въдички. Последователно всяко дете преминава през този опит. Така те се учат на доверие, на изслушване, на взаимопомощ, на разбиране за това колко различно се чувстваш, когато сменяш позицията си и на толерантност по отношение на начините и времето, с които всеки един се справя със задачата. Всяка игра приключва със сериозна дискусия за това кой какво е чувствал, какво и защо е направил.

Този подход помогна на децата не само да усещат, да мислят за даден проблем и неговото решение, но и да разграничават емоцията от логиката, информацията от нейното творческо лично интерпретиране и различните начини, по които реагират при един и същ стимул. Тeзи игри помогнаха на децата да развият чувствителност към хората със специални нужди. Повиши се интересът към начините, по които те се справят с различните предизвикателства. Този интерес прерасна в ежегодна училищна кампания и в устойчива училищна политика, свързана със създаване на среда за подкрепа на децата със специални образователни потребности. В инициативата са включени деца и ученици на възраст   5-12 години, учители в детски градини, начални учители, логопед, ресурсни учители, психолог.

2. Цел, която описаната практика си е поставила. За да се посрещат нуждите и на учителите, и на различните ученици, е важно в центъра да се поставят взаимоотношенията и моделите на общуване, които са толкова важни, колкото и преподаването на учебните предмети. Затова основните цели са:

• създаване на среда за утвърждаване на отношенията на доверие, сигурност, толерантност и подкрепа;

• развитие на емпатията чрез ситуации, в които се оставяш да те водят, следваш това, което другите имат да кажат и слушаш и чуваш тях;

• разработване на работещи училищни практики за въвеждане на проблематиката на децата със специални потребности като поредица от възможни за изпълнение от децата правила и поведения.

3. В каква степен практиката подобрява средата и атмосферата в класната стая; в каква степен практиката подобрява ученето на децата? В каква степен практиката променя в желаната посока поведението на деца, родители и учители?

Комбинирането на различни симулативни игри, беседи с децата и учителите, тренинги с учителите, логоритмика, арт-терапия, работа по малки проекти и представяне на всички резултати в специални изложби, позволява на всички деца да участват по начин, който би позволил да се представят със силните си страни, да работят заедно и да си помагат в изпълнението на общи задачи.След проведените игри децата от предучилищната група и първокласниците рисуват по какъв начин комуникират хората с нарушен слух, как се придвижват хората с нарушено зрение, как всички деца играят заедно. Специалната изложба показва личните позиции на децата, като изразените от тях отношения отново се използ- ват за дискусии и за взаимно учене. Част от игрите, които се провеждат в рамките на часовете по толерантност, се заснемат. Те са обединени в два филма „Играя, съобразявам, толерантен съм“. Целият натрупан опит и създадените добри училищни практики са споделени с колеги от други учебни заведения по време на четири практикума с учители от детски градини и училища в Област Добрич.  Постигнатите резултати-създадени са методики за:

• преминаване от предметно-действено към абстрактно-логическо мислене с елементи на рефлексия;

• развитие на ключови лични и социални компетентности на децата, свързани с изява на личните страни, взаимодействие и общуване с връстниците и оказване на подходяща по вид подкрепа; • повишаване умението на деца за следване на правила в тяхната последователност;

• стимулиране мотивацията за учене, използвайки различни средства и начини.

Сложено е началото на устойчива училищна практика. Учениците от СОУ „Димитър Талев“ се присъединиха към инициативата на фондация „Очи на четири лапи“, наречена „Куче от станиол“. В кампанията, в специално обозначени кутии на обществени места се изхвърлят отпадъци от станиол, които могат да се рециклират. Целта е средствата от тях да се даряват по сметка на Фондацията в полза на обучението на кучета водачи на незрящи.В нашето училище, педагози и ученици работят заедно, за да повишат своята чувствителност и информираност към проблемите на хората с увреждания. Проведените игри за толерантност получи широк отзвук в национален мащаб и информация по темата беше качена в различни медии.

4. Може ли описаната практика да бъде повторена от други? Тази практика  е включена като дългосрочно прилагана училищна политика. Всяка учебна година Екипът от специални педагози в СОУ “Димитър Талев“ ще осъществява тези дейности, насочени към приобщаването на децата и учениците със специални образователни потребности. Практиката може да е приложима и в други училища и детски градини, след проведени тренинги с учители. Разработените материали, игри и логоритмичните упражнения ще бъдат част от сборник с методически пособия за работа с деца със специални образователни потребности, за което логопеда търси спонсори.