„За да си част от един екип и да надградиш заложбите си – можеш, трябва, опитай да направиш това“

Как да адресираме многообразието от способности и потребности на своите ученици в часовете по предмети или в часа на класа? Мария Петрова, учител в ОУ „Райна Княгиня“, гр. Пловдив, сподели своя опит Национална конференция "Приобщаващи образователни практики" 2018. Още практики, четете в рубриката: Конференция Практики 2018

В моята практика се е доказала една идея като действително работеща – винаги давай право на избор и представи задачата като предизвикателство. Така учениците имат списък с десетина теми за проекти и свободата да решат кога, как и с кого да ги изпълнят. Те подбират тези, които са ги заинтригували или са близки до интересите им. С радост мога да заявя, че голяма част от учениците изпълняват повечето предизвикателства. Включват се и в читателските ми предизвикателства – щафети, в които набор от нови книги се предават от ръка на ръка, а вместо читателски дневници се изписват десетки впечатления по креативен начин. Накрая всичко изработено се показва на родителите или става част от по-голям проект.

Любими на моите ученици са стратегиите по четене. С тяхна помощ те изиграват интерактивните техники и методи: „Симулация“, „Ролева игра“ (влизат в ролята на „Детектив – търсещ ключови думи“, „Разследващ инспектор – задаващ точните въпроси“, „Свързочник – търсещ връзка с друго произведение, герой, действителна случка“…) „Мисловна карта“ и „Асоциативен облак“ (записват връзки, идеи, прилики и разлики, за да обрисуват по-добре характера на героя и да разберат неговото поведение).

Всяка от изброените стратегии представям в различна форма – като звезда с няколко лъча, припокриващи се кръгове (два или три в зависимост от героите), стълба или фотографска лента… и децата пишат в тях разбъркано, подредено, с цветове, рисунки или символи.

Второкласниците учат на масички, които са подредени на четири групи по шест. Обърнати са едновременно едно към друго и към бялата дъска. Така следят лесно мултимедийните уроци, а когато там видят знака за екипна работа – отправят поглед един към друг. Те се водят от символи, които виждат на постер, добавен на магнитната дъска, както и на www.classroomscreen.com, който се прожектира заедно със светофарна уредба. Децата знаят кога да започнат работа – при зелен сигнал, кога да спрат – при червен сигнал или следят оставащото им време чрез таймера или брояча, които също са видими от всеки. Могат да бъдат „клонирани“ за всеки екип и да получават бонуси за по-бързо приключване на задачите.

Учениците много харесват интерактивната игра „Въртележка“. Класната стая ги очаква подготвена за екипна работа. Те изтеглят номер, за да седнат около една от четирите маси. Там вече са поставени: различен цвят флумастер, клипборд с четири бели листа за всяка от задачите, която е написана и обърната наобратно, за да не се вижда. Под стола на едно от децата има стикер – това дете ще пише и ще е „Говорител“ на екипа. При подаден сигнал и включен таймер учениците обръщат листа и чрез мозъчна атака диктуват възможните решения на написаната задача. Щом минат 3 минути (един от тях е „Пазител на времето“и ги уведомява кога да завършват), те се преместват на следващата голяма маса и същото се повтаря с поредната задача. Обикновено се изискват поне три верни отговора, но щом успеят да открият повече – печелят точки. Същото става и щом поправят грешка на другия екип при представянето. Събраните листове се залепят на дъската и се оценяват по време на представянето. Спечелилият екип поставя първи щипката със своя символ под пчелата-майка (тя наглежда работата на трудолюбивите си екипи, на моите "пчелички", които работят упорито, за да трупат знание заедно), а другите го следват.

Играем още много интерактивни образователни игри: www.learningapps.org/myapps.php

Тези съм създала по техни „объркани приказки“ или гатанки), пъзели с изписани задачи на тях, състезателни лабиринти, "бягаща диктовка", "динамична математика" във виртуалния училищен кабинет www.cabinet.bg, тестовете за време.

Практика в моя клас е учениците да се самооценяват по няколко начина. Всеки час те поставят символ в края на тетрадките си, за да покажат как са работили. Когато ги проверя и поставя моя символ до техния, те поставят знак за сравнение между двата, за да видят доколко обективно са се справили. После наблягат върху пропуските.

Когато представят проектите си или екипната работа, съучениците им вдигат палки като част от интерактивната игра „Светофар“ (зелена детелина = 6, не много усмихнато слънце = 5 или 4 и червено пламъче = 3). Тях също сами са си ги изработили. Вдигам няколко от тях, за да докажат мнението си и с думи – как са работили, доколко е успешен проектът им и била ли е „брилянтна“ презентацията им. Всеки си взима бележка.

Най-интересен за мен е моментът на седмичното попълване на портфолиото им. Колко се гордеят, че отделението с грамоти и дипломи от конкурси се пълни; как на изрядния тест са получили символ за отличие, но с дорисувана от мен детелинка; колко усмихнати са, когато видят по-висока оценка от предишната и сърчицето, появило се до написаното от мен; кои са изиграните математически игри, създадени от тях; кое тяхно произведение е избрано да замине за конкурс или в eTwinning проект, за да представи класа ни…

Винаги питам учениците искат ли и друг път да създам подобна задача-предизвикателство, която много им е харесала и са научили доста след преборването си с нея. Разбира се, имаме си любими.