А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ъ | Ю | Я
Приобщаващо образование

Приобщаващото образование означава, че всички ученици в едно училище, независимо от техните силни или слаби страни, в която и да било област, стават част от училищната общност. Те са приобщени в усещането си за принадлежност към другите ученици, учители и непедагогически персонал. Приобщаването не се отнася само до обучение на деца с увреждания, то се отнася до качествени условия за обучение на всички деца.

“Приобщаването означава насърчаване на участието на всички деца и възрастни. То означава също да подкрепим училището да отговори на различния опит на децата, на техните различни интереси, знания и умения.” (Booth, T., Ainscow M., Index for Inclusion: developing learning and participation in schools; 3rd edition, 2011, превод, Център за приобщаващо образование)

Ресурсно подпомагане

Ресурсното подпомагане за деца със специални образователни потребности има за цел да осигури допълнителна подкрепа за децата със специални образователни потребности. То е безплатно за семейството на детето и се предоставя от държавната образователна система чрез Ресурсния център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности в областта или съответното учебно заведение. За да получи детето Ви възможност за ресурсно подпомагане трябва да бъде насочено за такова от Екипа за комплексно педагогическо оценяване (ЕКПО, наричан още „комисия“) сформиран към съответния Регионален инспекторат по образованието (РИО). В състава на екипа влизат специален педагог, педиатър, психолог, логопед и други професионалисти, които ще преценят дали детето ви има нужда от допълнителна подкрепа за усвояване на учебния материал. За да научите повече за процедурата за явяване на ЕКПО и графика на заседанията му се обърнете към съответния РИО във вашата област.

Специални образователни потребности (СОП)

Чл. 2. (1) Деца и ученици със специални образователни потребности са децата и

учениците с:

  1. различни видове увреждания – сензорни, физически, умствени (умствена изостаналост), множество увреждания;
  2. езиково-говорни нарушения;
  3. обучителни трудности.

(2) На децата и учениците със специални образователни потребности се осигурява

психолого-педагогическа подкрепа за:

  1. коригиране и компенсиране на съответното увреждане, нарушение или затруднение;
  2. подпомагане в образователно-възпитателния процес за постигане на държавните образователни изисквания за предучилищното възпитание и подготовка или за учебното съдържание;
  3. стимулиране на цялостното им развитие за успешна социална интеграция и

професионална реализация. (ЧЛ. 2, НАРЕДБА № 1 от 23 януари 2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания).

Детско участие

Принципът за участие на децата е основен за философията на Конвенцията на ООН за правата на децата. Участието насърчава младите хора да бъдат въвлечени в процесите и да поемат отговорност. То им помага да замислят и осъществяват проекти и инициативи, чрез които да изразят своето мнение и да влияят на политиката и практиките отнасящи се до тях.

Закрила на детето

Редица от мерки и структури за предотвратяване и реагиране на злоупотреба, неглижиране, експлоатация и насилие спрямо деца. Целта на закрилата на детето е да насърчава, защитава и гарантира правото на децата на закрила от злоупотреба, неглижиране, експлоатация и насилие така, както е описано в Конвенцията на ООН за правата на децата.

Приобщваваща педагогика

Приобщаващата педагогика се фокусира върху развиване и надграждане на това, което е достъпно в общия случай за всички, отколкото върху предоставянето на нещо допълнително или различно за някои. Окуражава децата да участват активно в процеса на своето учене и да правят избори. (Флориан, Л., Inclsuive Pedagogy, в свои презенатции за обучение на ЦПО) .

Медицински модел на уврежданията

Медицинският подход вижда хората с увреждания като проблем: тъй като те са „различни“, отклоняващи се от „нормалността“, трябва да се направи всичко възможно, за да бъдат адаптирани към света такъв, какъвто е. Разбирането, че хората с увреждания имат нужда само от медицинска помощ (за да бъдат „излекувани“ и да се впишат в „нормалността“), води до взимане на „компетентно“ решения за живота им от спрециалисти, които решават къде да учат, къде да живеят, къде да работят, какво да правят. (Янина, А., Николова, Г. „Игри за всички. Игри и упражнения подходящи за групи, в които участват и хора с увреждания. Наръчник за обучители, изд. ЦНЖ).

Социален модел на уврежданията

Соцалният подход е опит да се излезе от порочния кръг на медицинския подход като отношение към увреждането единствено като към проблем, свързан с някакво заболяване. Социалният подход провокира и предлага друга гледна точка, според която увреждането е в много по-голяма степен проблем на изключването от обикновения живот, заради бариерите в заобикалящата среда. Тези бариери могат да бъдат както архитектурни – например, недостъпен обществен транспорт, тротоари, стълби, липса на Брайлови надписи или звукова сигнализация на обществени места и др., така и социални – отношения, нагласи, предразсъдъци, стереотипи и др. (Янина, А., Николова, Г. „Игри за всички. Игри и упражнения подходящи за групи, в които участват и хора с увреждания. Наръчник за обучители, изд. ЦНЖ).