Соцалният подход е опит да се излезе от порочния кръг на медицинския подход като отношение към увреждането единствено като към проблем, свързан с някакво заболяване. Социалният подход провокира и предлага друга гледна точка, според която увреждането е в много по-голяма степен проблем на изключването от обикновения живот, заради бариерите в заобикалящата среда. Тези бариери могат да бъдат както архитектурни – например, недостъпен обществен транспорт, тротоари, стълби, липса на Брайлови надписи или звукова сигнализация на обществени места и др., така и социални – отношения, нагласи, предразсъдъци, стереотипи и др. (Янина, А., Николова, Г. „Игри за всички. Игри и упражнения подходящи за групи, в които участват и хора с увреждания. Наръчник за обучители, изд. ЦНЖ).
Социален модел на уврежданията
Специални образователни потребности (СОП)
Чл. 2. (1) Деца и ученици със специални образователни потребности са децата и
учениците с:
- различни видове увреждания – сензорни, физически, умствени (умствена изостаналост), множество увреждания;
- езиково-говорни нарушения;
- обучителни трудности.
(2) На децата и учениците със специални образователни потребности се осигурява
психолого-педагогическа подкрепа за:
- коригиране и компенсиране на съответното увреждане, нарушение или затруднение;
- подпомагане в образователно-възпитателния процес за постигане на държавните образователни изисквания за предучилищното възпитание и подготовка или за учебното съдържание;
- стимулиране на цялостното им развитие за успешна социална интеграция и
професионална реализация. (ЧЛ. 2, НАРЕДБА № 1 от 23 януари 2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания).
