Общуваме лесно с родителите, които виждаме често
Случвало ли ви се е да отлагате разговор с човек – колега или познат, само защото не се чувате често и ви е непривично да говорите с него? Случвало ли ви се е да си подобрите общуването с колега или познат, след като го видите в по-неформална обстановка – след тиймбилдинг или общ празник? Тази липса на желание за комуникация може да се случи и при общуването ни с родителите на поверените ни деца. Да, разговорът вероятно ще се състои, защото е задължителен или наложителен, но дали ще бъде продуктивен? Дали ще ни остави с усещането за нещо недоизказано? Дали ще бъдем напрегнати и неефективни?
Когато обаче виждаме един родител всеки ден и успяваме да разменим чисто човешки по няколко думи, било то и за времето, неусетно забелязваме кога този човек е тревожен, какво го вълнува, какво го радва. Подхождаме по-емпатично, по-търпеливо, по-всеотдайно, когато трябва да решим заедно с него някакъв проблем или с повече ентусиазъм и радост, когато трябва да говорим за нещо приятно и да споделим успехи и постижения.
Един учител, в общия случай, отговаря за около 25-30 ученика, което прибавя и двойно повече родители към групата от хора, с които учителят ще общува през учебната година. За съжаление, в днешно време учителите и родителите рядко могат да си позволят ежедневни срещи и размяна на няколко думи. За щастие, има и други начини да поддържаме връзка освен чрез задължителните родителски срещи в началото, средата и края на учебната година, тефтерчетата с кратки съобщения, бележниците и понякога социалните мрежи и интернет приложения.
Едно от нещата, които бихте могли да направите, е да си поставите за задача, и то заедно с родителите, да се виждате или чувате по телефона (ако срещата е наистина невъзможна) за около 10-15 минути с всеки родител по веднъж месечно – това означава да правите по няколко срещи или обаждания няколко дни в месеца. По време на тези срещи бихте могли да дадете кратка обратна връзка за постиженията и поведението на детето в училище и да помолите за информация как учи детето вкъщи, от какво се интересува напоследък през свободното си време, какво разказва за преживяванията си в училище, т.н. Важно е родителите да очакват тези срещи и да са се съгласили на тях, както и нито вие, нито те да приемате тези разговори като форма на контрол/ проверка/ отчет/ оплакване/ терапевтична сесия. Този разговор има за цел да създаде някакъв ритъм на комуникация между учителя и родителя и да даде възможност двете страни да видят възникващи проблеми в зародиш или аспекти, които трябва да се подсилят.
Ако усетите нужда, направете последваща среща, най-добре на живо, за да се изясните или за да предприемете съвместни мерки.
- Изберете, разбира се, удобно време – ако е непосредствено след часовете, изчакайте всички деца да тръгнат, ако и детето на самия родител е в училище, то може да изчака, докато трае разговорът в библиотеката, например. А ако прецените, че ще е от полза за вас и за детето, бихте могли да включите и него в разговора.
- Изберете спокойно място, където няма да ви прекъсват - ако сте в класната стая, донесете стол и за родителя, не му предлагайте да седне на един от чиновете, защото това създава усещане за неравнопоставеност.
- Създайте определена рамка на срещата – колко време ще продължи (не повече от 30-40 мин.) и кои ще бъдат няколкото (2 или 3) основни теми
- Ако прецените, поканете на срещата и свой колега или директор, също бихте могли да поканите за среща и двамата родители – но избягвайте срещи с няколко професионалисти и само един родител. Предварително се разберете кой ще присъства на срещата и попитайте родителя дали е съгласен да поканите и другите хора.
- Добре би било да водите записки от срещата, в които ясно да личат основните теми, споделената информация и взетите решения, но не ги правете твърде формални (тип протокол с подпис и печат) – идеята е разговорът да протече спокойно и открито, но и структурирано, а записките да послужат като основа за последващи действия и разговори. Накрая снимайте записките и дайте копие на родителя; това създава усещане за поет ангажимент и от двете страни, без да задължава формално.
Освен регулярни срещи бихте могли няколко пъти в годината да поканите родителите и на празници на класа и училището. Тук нямаме предвид само празници, на които родителите са в ролята на публика, а и събития, в които те са активни участници. Бихте могли да поканите родителите на работилници за изработка на украси, на спортен празник, на пикник или защо не да организирате състезание между родители и деца. Вероятно не всички родители ще могат да участват винаги, но ще се изненадате колко от родителите са готови да се включат креативно и с ентусиазъм в общи начинания. Много от тях имат хобита и способности (шиене, плетене, отглеждане на цветя, готвене, майсторене на къщички за птици), които могат да споделят с децата и да ги зарадват. Неминуемо това ще направи комуникацията ви с тези родители по-лесна и по-приятна.
Други дейности, които сплотяват общността от учители, ученици и родители са доброволческите проекти – училището и класната стая винаги могат да станат по-чисти и по-красиви – благодарение на една-две съботи в годината. Много от родителите биха могли да помогнат с материали, умения, а често и с малки парични суми. Трудът по почистването на двора и засаждането на цветна лехичка подобрява уменията за координирани действия, комуникация и повишава усещането за ефективност на един екип.
Друго важно нещо, което бихте могли да направите като учител е да покажете на родителите, че тяхната самоинициативност по отношение на взаимното ви партньорство също е добре дошла. Много родители, например, с удоволствие биха организирали ходене на класа на театър или музей - покажете им, че цените това тяхно желание и им помогнете с идеи и логистична подкрепа.
Всички тези разговори и инициативи могат да ви се сторят натоварващи на първо четене, но инвестираното време в създаването на предпоставки за открита и навременна комуникация с родителите, всъщност се възвръща многократно. Чрез по-често и позитивно общуване помежду си учителите и родители по-лесно адресират възникващи проблеми заедно, по-ефективно обменят информация и идеи, усещат повече взаимна подкрепа и доверие. Това се доказва и в редица изследвания, цитирани от Канадския център за детско благополучие.
Според цитираните Хендерсън и Берла: „Въвлечените в училищния живот на детето си родители, повишават доверието и увереността си по отношение на училището. Учителите имат по-високо мнение за тях като родители и по-високи очаквания към децата им. Родителите стават по-уверени при подкрепата на децата си при подготовката им у дома, както и в собствените си сили като родители.”
„Ползите за учениците според проучванията са: по-високи оценки, по-добра посещаемост, повече написани домашни, по-ограничено насочване към специална подкрепа, по-позитивно отношение и подобрено поведение, по-високи оценки в дипломите, по-добра успеваемост в следващите етапи на обучение.”
Идентифицираните ползи за училищата, които работят добре със семействата са: „по-високи оценки за учителите от родителите, повишени морални ценности у учителите, повече подкрепа от семействата, по-високи постижения на учениците, по-добра репутация на училището в общността.”
А какви са вашите добри практики при партньорството с родителите?
„Да се храним разумно” - деца, родители и учители - ОДЗ 10 „Приказка”, гр. Варна
Взаимодействие учители-родители - Юлия Петкова, ОУ „Христо Никифоров”, гр. Ловеч
"Нетрадиционните родителски срещи" - Йорданка Филева, II СОУ „Проф. Никола Маринов“, гр. Търговище
"Успехите на един клас" - Калинка Русалкова, ОУ "В. Левски", гр. Пловдив
Маргарита Аспарухова, Център за приобщаващо образование
